Page 23 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 3, ЧАСТ 1, ОТДЕЛ 5)

като капитал. Обстоятелството, че една и съща парична сума съществува

двойно като капитал за две лица, не удвоява печалбата. Тази сума може

да функционира като капитал за двамата само защото печалбата се раз-
деля. Частта от печалбата, която се пада на кредитора, се нарича лихва.

Предполага се, че цялата сделка се извършва между два вида капита-

листи, между паричен капиталист и промишлен или търговския капита-

лист.

Никога не трябва да се забравя, че тук капиталът като капитал е стока
или че стоката, за която тук става дума, е капитал. Всички проявяващи се

тук отношения биха били поради това ирационални, ако имахме работа с

простата стока или с капитала, доколкото последният функционира в про-
цеса на своето възпроизводство като стоков капитал. Даване в заем и

вземане в заем вместо продажба и покупка — ето в какво се състои тук
разликата, която произтича от специфичната природа на стоката капитал.

Разликата се състои и в това, че тук се плаща лихва вместо цената на

стоката. *59Ако наречем лихвата цена на паричния капитал, то това ще
бъде ирационална форма на цената, която съвсем противоречи на поня-

тието за цената на стоката*59). Цената е сведена тук до своята чисто
абстрактна и безсъдържателна форма, до такава форма, където тя е оп-

ределена парична сума, която се заплаща за нещо, фигуриращо тъй или

иначе като потребителна стойност; а цената по своето понятие е равна
на изразената в пари стойност на тази потребителна стойност.

Лихвата като цена на капитала е от самото начало съвсем ирационален

израз. Тук стоката има двояка стойност: първо, стойност и, второ, цена,

която е различна от тази стойност, докато цената е паричен израз на
стойността. Паричният капитал преди всичко не е нищо друго освен

парична сума или стойността на определена маса стоки, фиксирана като
парична сума. Ако се дава в заем стока като капитал, то тя е само замас-

кирана форма на една парична сума. Защото онова, което се дава в заем
като капитал, са не толкова и толкова фунта памук, а известно количество

пари, което във форма на памук съществува като стойност на последния.

Затова цената на капитала се отнася към него като към парична сума,
макар и не като към «currency», както мисли господин Торене (вж. повода

горе за бележка 59)). Но как може една стойностна сума да има цена ос-

23