Page 24 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 3, ЧАСТ 1, ОТДЕЛ 5)
P. 24

вен своята собствена цена, освен цената, изразена в нейната собствена

           парична форма? *60Нали цената е стойността на стоката (това се отнася

           еднакво и до пазарната цена, чиято разлика от стойността не е качест-
           вена, а само количествена, отнасяща се само до величината на стой-

           ността) за разлика от нейната потребителна стойност. Цена, която качес-
           твено се отличава от стойността, е абсурдно противоречие*60).



           Капиталът се проявява като капитал чрез нарастване на неговата стой-
           ност; степента на това нарастване изразява количествената степен, в ко-

           ято той се реализира като капитал. Произведената от него принадена
           стойност, или печалба -— нейната норма или размер, — може да се из-

           мерва само като се сравнява със стойността на авансирания капитал. Ето
           защо по-голямото или по-малко нарастване на стойността на лихвонос-

           ния капитал също така е измеримо само като се сравнява сумата на лих-

           вата, т.е. падащата му се част от общата печалба, със стойността на
           авансирания капитал. Ето защо, ако цената изразява стойността на сто-

           ката, то лихвата изразява нарастването на стойността на паричния капи-
           тал и затова се явява като цена, която се заплаща за него на кредитора.

           Оттук е ясна от самото начало цялата абсурдност на стремежа да се при-
           ложат тук непосредствено, както прави Прудон, простите отношения на

           размяната, покупката и продажбата, осъществявани от парите. Основ-

           ната предпоставка е именно тази, че парите функционират като капитал
           и затова могат да бъдат предадени на трето лице като капитал в себе си,

           като потенциален капитал.


           Но като стока самият капитал се явява тук, доколкото той се предлага на

           пазара и доколкото потребителната стойност на парите действително се
           отчуждава като капитал. Но неговата потребителна стойност се състои в

           способността да произвежда печалба. Стойността на парите или на сто-

           ките  като  капитал  се  определя  не  от  тяхната  стойност  като  пари  или
           стоки, а от количеството на принадената стойност, което те произвеждат

           за своя притежател. Продуктът на капитала е печалбата. Дали парите
           са изразходвани като пари или са авансирани като капитал, това на ба-

           зата на капиталистическото производство е само различно приложение
           на парите. Парите, съответно стоката, са в себе си, потенциално капитал,

           тъй както и работната сила потенциално е капитал. Тъй като 1) парите

           могат да бъдат превърнати в елементи на производство и са, както е и в


                                                            24
   19   20   21   22   23   24   25   26   27   28   29