Page 27 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 3, ЧАСТ 1, ОТДЕЛ 5)
P. 27

деляне на лихвата се взема под внимание главно времето.»



           Той не вижда как времето на производство и времето на обръщение вли-
           зат в определяне на цената на стоките и как тъкмо с това нормата на

           печалба се определя за даден период от оборота на капитала, а нормата
           на лихвата се определя именно чрез определяне на печалбата за дадено

           време. Цялото негово дълбокомислие се състои тук, както и винаги, само

           в това, че той забелязва облаците прах, които се носят на повърхността,
           и претенциозно разсъждава за този прах като за нещо тайнствено и зна-


           чително.
                                                            03-57

                                                        (горе)
                                    ГЛАВА ДВАДЕСЕТ И ВТОРА
                 РАЗДЕЛЯНЕ НА ПЕЧАЛБАТА. ЛИХВЕН ПРОЦЕНТ.

                           «ЕСТЕСТВЕНА» НОРМА НА ЛИХВАТА


           Предметът на тази глава, както и изобщо всички явления на кредита, за

           които ще говорим по-нататък, не могат да бъдат изследвани тук в под-
           робности. Конкуренцията между кредитори и заемополучатели и получа-

           ващите се като неин резултат сравнително кратковременни колебания на
           паричния пазар излизат извън рамките на нашето разглеждане. Изобра-

           зяването па обръщението, което се извършва от нормата на лихвата през

           време на промишления цикъл, предполага предварително изобразяване
           на самия този цикъл, което тук също не може да бъде дадено. Същото се

           отнася и до по-голямото или по-малко приблизително изравняване на
           лихвения процент на световния пазар. Нашата задача тук е да изясним

           самостоятелната форма па лихвоносния капитал и формирането на лих-
           вата от печалбата.



           Тъй като лихвата е само част от печалбата, която съгласно приетата до-
           сега от нас предпоставка промишленият капиталист трябва да заплаща

           на паричния капиталист, то максималната граница на лихвата е самата
           печалба, при което частта, която се пада на функциониращия капиталист,

           би била = 0. С изключение на отделни случаи, когато лихвата фактически

           може да бъде по-голяма от печалбата — но тогава тя не може да се
           плаща от печалбата, — за максимална граница на лихвата би могла евен-

           туално да се смята цялата печалба минус онази нейна част, която се


                                                            27
   22   23   24   25   26   27   28   29   30   31   32