Page 28 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 3, ЧАСТ 1, ОТДЕЛ 5)

свежда до заплатата за надзор (wagres of superintendence) и която ни

предстои да разгледаме по-късно. Минималната граница на лихвата съв-

сем не се поддава на определение. Тя може да падне до всяко равнище.
Но тогава отново и отново се появяват противодействащи обстоятелства

и я повишават над този относителен минимум.

«Отношението между сумата, заплатена за употреба на един капи-

тал, и самия този капитал изразява нормата на лихвата, измерена в
пари.» — «Нормата на лихвата зависи 1) от нормата на печалба, 2)

от съотношението, в което се разпределя цялата печалба между кре-
дитор и заемополучател» («Economist», 22 януари 1853 г.), «Тъй като

това, което се заплаша като лихва срещу ползване от онова, което
се взема в заем, е част от печалбата, която взетото в заем е способно

да произведе, то тази лихва трябва постоянно да се регулира от тази

печалба» (Massie, «An Essay on the Governing Causes of the Natural
Rate of Interest etc», London, 1750, p. 49).

Да приемем откачало, че съществува постоянно съотношение между ця-
лата печалба и онази нейна част, която трябва да бъде заплатена като

лихва на паричния капиталист. В такъв случай е ясно, че лихвата ще се
покачва или ще пада заедно с цялата печалба, а последната се определя

от общата норма на печалба и нейните колебания. Ако например сред-

ната норма на печалба = 20%, а лихвата = ¼ от печалбата, то лихвеният
процент би бил =5%; ако средната норма на печалба би била = 16%, то

лихвата би била = 4%. При норма на печалба 20% лихвата би могла да
се покачи до 8% и промишленият капиталист все пак би извлякъл същата

печалба, както при норма на печалба = 16% и лихвен процент = 4%, а
именно 12%. Ако лихвата се повишеше само на 6 или 7%, промишленият

капиталист все пак би задържал по-голямата част от печалбата. Ако лих-

вата би се равнявала на една постоянна част от средната печалба, то от
това би следвало, че колкото по-висока е общата норма на печалбата,

толкова по-голяма е абсолютната разлика между цялата печалба и лих-
вата, толкова по-голяма е следователно частта от цялата печалба, която

се пада на функциониращия капиталист, и обратно. Да приемем, че лих-
вата = от средната печалба. от 10 прави 2; разликата между цялата

печалба и лихвата = 8; от 20 = 4; разликата = 20-4 = 16; /5 от 25 = 5;
1
разликата = 25-5 = 20; от 30 = 6, разликата = 30-6 = 24; от 35 = 7,

28