Page 22 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 3, ЧАСТ 1, ОТДЕЛ 5)

Купувачът на обикновена стока купува потребителната стойност на тази

стока, а заплаща нейната стойност. Онзи, който взема в заем пари, също

купува тяхната потребителна стойност като капитал; но какво заплаща
той? Разбира се, не тяхната цена или стойност, както при покупка на други

стоки. Между кредитор и заемополучател не се извършва, както между
купувач и продавач, смяна на формата на стойността, при която тази

стойност единия път съществува във форма на пари, а другия път — във
форма на стока. Тъждествеността на даваната и получаваната обратно

стойност се проявява тук по съвсем друг начин. Стойностната сума, па-

рите, се отстъпва без еквивалент и се връща след известно време. Кре-
диторът си остава винаги собственик на една и съща стойност, дори и

след като тя е преминала от неговите ръце в ръцете на заемополучателя.
При простата размяна на стоки парите винаги се намират на страна на

купувача; а при даването в заем парите се намират на страна на прода-
вача. Той е лице, което отстъпва пари за известно време, а купувачът на

капитала е лице, което ги получава като стока. Но това е възможно само

доколкото парите функционират като капитал и поради това се аванси-
рат. Заемополучателят взема парите в заем като капитал, като самона-

растваща стойност. Но отначало това е само капитал в себе си, подобно
на всеки капитал в неговата изходна точка, в момент на неговото аванси-

ране. Само чрез неговото потребление той нараства по стойност, реали-
зира се като капитал. Но заемополучателят трябва да го върне като реа-

лизиран капитал, следователно като стойност плюс принадена стойност

(лихва); а последната може да бъде само част от реализираната от него
печалба. Лихвата може да съставлява само част от реализираната пе-

чалба, а не цялата тази печалба, тъй като за заемополучателя потреби-

телната стойност на взетия в заем капитал се състои в това, че той му
произвежда печалба. Иначе би излязло, че от страна на заемодателя не

е имало никакво отчуждаване на потребителна стойност. От друга
страна, цялата печалба не може да отиде у заемополучателя. Това би

означавало, че той не е заплатил нищо от отчуждаването на потребител-
ната стойност и че той връща на кредитора авансираните пари само като

прости пари» а не като капитал, не като реализиран капитал, защото той

само като П+ΔП е реализиран капитал.

И двамата, и кредитор, и заемополучател, разходват една и съща па-
рична сума като капитал. Но само в ръцете на последния тя функционира

22