Page 30 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 3, ЧАСТ 1, ОТДЕЛ 5)
P. 30

ната на подлежащата на разпределение печалба — на новата стойност,

           създадена от незаплатен труд, — са твърдо различни от онези, които оп-

           ределят  нейното  разпределение  между  тези  два  вида  капиталисти,  и
           често пъти действат в съвсем противоположни посоки*62).


           Ако разгледаме циклите на обръщенията, в които се движи съвременната

           промишленост — състояние на покой, нарастващо оживление, процъф-

           тяване, свръхпроизводство, крах, стагнация, състояние на покой и т.н.,
           цикли, по-нататъшният анализ на които излиза извън рамките на нашето

           изследване, — *63ще видим, че ниското равнище на лихвата в повечето
           случаи съответства на периодите на процъфтяване или на свръхпечалба,

           покачването на лихвата — на прехода от процъфтяване към сменяща го
           фаза,  а  максимумът  па  лихвата,  достигащ  най-големи  лихварски  раз-

           мери, съответства на кризата*63). *64От лятото на 1843 г. настъпи реши-

           телно процъфтяване; лихвеният процент, който още през пролетта на
           1842  г.  достигаше  4½%,  през  пролетта  и  лятото  на  1843  г.  падна  на

           2%*64), а  през  септември  дори  на  1½%  (Gilbart, цит. съч.I,  с.166);  по-
           късно, през време на кризата от 1847 г. той се покачи на 8% и повече.



           Разбира се, от друга страна, ниската лихва може да съвпадне със застой,
           а умерено покачващата се лихва — с нарастващо оживление.



           Най-голям размер лихвеният процент достига през време на кризите, ко-
           гато на всяка цена трябва да се сключват заеми за извършване на пла-

           тежи. *65Същевременно — тъй като на покачването на лихвата съответ-
           ства спадане на цената на ценните книжа — това създава за хората със

           свободен паричен капитал превъзходен случай да закупят на безценица

           такива лихвоносни ценни книжа, които при нормално развитие на нещата
           трябва отново да достигнат поне своята средна цена, щом лихвеният про-

           цент отново се понижи*65).


           Но съществува и тенденция към спадане на лихвения процент съвсем

           независимо  от  колебанията  на  нормата  на  печалба.  И  то  поради  две
           главни причини:


           I. «Дори ако приемем, че никога не се взема в заем капитал за друго освен

           за производствено приложение, все пак е възможно лихвеният процент

           да се изменя без каквото и да било изменение на нормата на брутната


                                                            30
   25   26   27   28   29   30   31   32   33   34   35