Page 25 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 3, ЧАСТ 1, ОТДЕЛ 5)

действителност, само абстрактен израз на елементите на производст-

вото, тяхно битие като стойност, 2) веществените елементи на богатст-

вото притежават свойство да бъдат потенциално вече капитал, защото
на базата на капиталистическото производство е налице тяхната допъл-

ваща ги противоположност, онова, което ги прави капитал — наемният
труд.

Антагонистичният обществен характер на вещественото богатство — ан-
тагонизмът на вещественото богатство към труда като наемен труд, —

взето отделно от производствения процес, е вече изразен в собстве-
ността върху капитала като такъв. Вече този момент, взет отделно от са-

мия капиталистически производствен процес, на който той е постоянен
резултат и от който той се предполага като постоянен резултат, се изра-

зява в това, че парите, както и стоката, в себе си, латентно, потенциално,

са капитал, че те могат да бъдат продадени като капитал и че в тази
форма те представляват командване над чужд труд, претенция за прис-

вояване на чужд труд и затова са самонарастваща стойност. Тук също
ясно проличава, че като основание и средство за присвояване на чужд

труд служи именно това отношение, а не някакъв си труд на капиталиста,

който би могъл да се вземе за еквивалент.

Освен това капиталът се явява като стока, доколкото разделянето на пе-

чалбата на лихва и същинска печалба се регулира от търсенето и пред-
лагането, следователно от конкуренцията, точно както пазарните цени на

стоките. Но разликата тук е също така очебийна, както и аналогията. Ако
търсене и предлагане се покриват, то пазарната цена на стоката съответ-

ства на нейната производствена цена; т.е. в този случай излиза, че ней-
ната цена се регулира от вътрешните закони на капиталистическото про-

изводство, независимо от конкуренцията, тъй като колебанията на търсе-

нето и предлагането не обясняват нищо друго освен отклоненията на па-
зарните цени от производствените цени — отклонения, които взаимно се

изравняват, така че за известни повече или по-малко продължителни пе-
риоди средните пазарни цени са равни на производствените цени. Когато

търсене и предлагане взаимно се покриват, тези сили престават да дейс-
тват, унищожават се взаимно една друга, и общият закон за определяне

на цената се проявява тогава като закон и за отделния случай; пазарната

цена съответства тогава вече в своето непосредствено битие, а не само

25