Page 32 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 3, ЧАСТ 1, ОТДЕЛ 5)

и, от друга страна, защото големината на целия предлаган в заем

капитал се изменя с изменението на богатството на страната неза-

висимо от каквото и да било изменение на брутната печалба»
(Ramsay, пак там, с 206—207).

За да се намери средната норма на лихвата, необходимо е 1) да се из-

числи средният лихвен процент въз основа на неговите изменения през

време на големите промишлени цикли и 2) да се изчисли лихвеният про-
цент в такива области на влагане, където капиталът се дава в заем за по-

продължително време.

За разлика от постоянно колебаещите се пазарни норми средната норма

на лихвата, която господства в известна страна, не може да бъде опре-
делена с никакъв закон. В тази област не съществува каквато и да било

естествена норма на лихва в онзи смисъл, в който икономистите говорят
за естествена норма на печалбата и естествена норма на работната зап-

лата. Още Меси напълно правилно отбелязва по този повод:

«Единственото нещо, по което може да има съмнение в дадения слу-

чай, е въпросът, каква част от тези печалби трябва по право да при-

надлежи на заемополучателя и каква на кредитора; и няма друг на-
чин да определим това, освен чрез мнението на заемополучателите

и заемодателите изобщо, тъй като справедливо и несправедливо в
това отношение е само онова, което се признае за такова по общо

съгласие» (Massie, цит. съч., с. 49).

Покриването на търсене и предлагане — като средната норма на печалба

се приема за дадена — тук не означава абсолютно нищо. В случаите, ко-
гато изобщо се прибягва към тази формула, тя служи (и в такъв случай

това е и практически правилно) като формула за намиране на основното
правило, което не зависи от конкуренцията и по-скоро я определя (като

формула за намиране на регулиращите предели или пределните вели-

чини); тя служи като формула за онези, които са обзети от практиката на
конкуренцията и нейните външни прояви и от възникващите оттук предс-

тави; тази формула им помага да добият една, макар и повърхностна,
представа за проявяващата се в конкуренцията вътрешна връзка на ико-

номическите отношения. Това е един начин да се дойде от измененията,

32