Page 33 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 3, ЧАСТ 1, ОТДЕЛ 5)

които съпровождат конкуренцията, до границите на тези изменения. Но

той е неприложим към средния лихвен процент. Няма абсолютно никакво

основание средните условия на конкуренцията, равновесието между за-
емодатели и заемополучатели, да трябва да дават на заемодателите

лихвен процент от 3, 4, 5% и т.н. за неговия капитал или пък една опре-
делена част, 20% или 50% от брутната печалба. *67В случаи, когато реша-

ваща роля играе конкуренцията като такава, определянето е самò по
себе си случайно, чисто емпирично, и само педантизмът или фантазьор-

ството може да се стреми да представи тази случайност като нещо необ-

ходимо*67). В парламентарните отчети от 1857 и 1858 г. за банковото за-
конодателство и търговската криза няма нищо по-забавно от безконечния

брътвеж на директорите на Английската банка, на лондонските банкери,
на провинциалните банкери и на професионалните теоретици за real rate

produced (реално произведената норма. ред.), при което те не отиват по-
далеч от общи приказки, като например, че: *68«Цената, плащана за капи-

тала, който се дава в заем, трябва да се изменя с изменението на пред-

лагането на този капитал» или че: «високата норма на лихвата и ниската
норма на печалбата не могат да съществуват редом по-продължително

време» и пр. безсмислици*68). Навикът, узаконената традиция, влияе
точно така, както и самата конкуренция, върху определянето на средния

лихвен процент, доколкото той съществува не само като средна цифра,
но и като фактическа величина. В много съдебни спорове при разреша-

ването на които трябва да се изчисляват лихви, вече се налага да се при-

ема средният лихвен процент като узаконен. Но ако се постави и въпро-
сът, защо границите на средния лихвен процент не могат да се извлекат

от общи закони, то за отговор може да послужи просто самата природа

на лихвата. Тя не е нищо друго освен част от средната печалба. Един и
същ капитал се явява в двояко определение: като капитал, даван в заем

— в ръцете на заемодателя; като промишлен или търговски капитал — в
ръцете на функциониращия капиталист. Но той функционира само вед-

нъж и сам произвежда печалба само веднъж. В самия производствен про-
цес характерът на капитала като капитал, който се дава в заем, не играе

никаква роля. Как двете лица разпределят помежду си печалбата, за ко-

ято те претендират, това е самò по себе си един също такъв чисто емпи-
ричен, принадлежащ към царството на случайностите факт, както и про-

центното разпределение на общата печалба на някоя компания между

33