Page 35 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 3, ЧАСТ 1, ОТДЕЛ 5)
P. 35

чатели и от продължителността на заема; но за всяка такава категория

           тя е еднообразна във всеки даден момент. Следователно това различие

           не нарушава характера на постоянство и еднообразие на лихвения про-
           цент*71).


           Средният лихвен процент е във всяка страна за повече или по-малко про-

           дължителни периоди постоянна величина, тъй като общата норма на пе-

           чалба, въпреки постоянното изменение на отделните норми на печалба,
           се изменя само в сравнително продължителни периоди от време, при ко-

           ето изменението в една сфера се уравновесява от противоположно из-
           менение в друга. И относителното постоянство на общата норма на пе-

           чалба се проявява именно в този повече или по-малко постоянен харак-
           тер на средния лихвен процент (average rale or common rate of interest).



           Що се отнася до постоянно колебаещата се пазарна норма на лихвата,
           тя подобно на пазарната цена на стоките е за всеки момент определена

           величина, защото на паричния пазар целият даван в заем капитал посто-

           янно противостои на функциониращия капитал като единна маса, и сле-
           дователно отношението между предлагането на заемен капитал, от една

           страна, и търсенето на такъв, от друга, всеки път определя пазарното
           равнище на лихвата. Това става в толкова по-голяма степен, колкото по-

           вече развитието и свързаната с него концентрация на кредитното дело

           придават на давания в заем капитал всеобщо обществен характер и на-
           веднъж, едновременно го хвърлят на паричния пазар. Напротив, общата

           норма на печалба винаги съществува само като тенденция, като движе-
           ние към изравняване на отделните норми на печалба. Конкуренцията на

           капиталистите — която е именно това движение към изравняване — се
           състои тук в това, че тя постепенно отвлича капитал от сферите, в които

           печалбата доста, дълго време стои под средното равнище, и също така

           постепенно го привлича към сферите, в които тя превишава средното
           равнище; или също в това, че добавъчният капитал малко по малко се

           разпределя в различни пропорции между тези сфери. По отношение на
           тези различни сфери това са постоянни колебания в притока и отлива на

           капитал, а съвсем не едновременно действие на цялата маса на капи-
           тала, както при определянето на лихвения процент.



           Ние видяхме, че лихвоносният капитал, макар и да е категория, съвсем


                                                            35
   30   31   32   33   34   35   36   37   38   39   40