Page 34 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 3, ЧАСТ 1, ОТДЕЛ 5)

различните съдружници. При разделянето на принадена стойност и ра-

ботна заплата, на което съществено се основава определянето на нор-

мата на печалба, определящо влияние оказват два съвсем различни еле-
мента: работната сила и капиталът; това са функции на две независими

променливи, които взаимно се ограничават една друга; и от тяхното ка-
чествено различие произлиза количественото разделяне на произве-

дената стойност. Ние ще видим по-късно, че същото става при разделя-
нето на принадената стойност на рента и печалба. По отношение на лих-

вата не става нищо подобно. Тук, напротив, качественото различие про-

излиза, както сега ще видим, от чисто количественото разделяне на
една и съща част от принадената стойност.

От всичко гореизложено следва, че няма никаква «естествена» норма на

лихвата. Но ако, от една страна, границите на средния лихвен процент, в

противоположност на общата норма па печалба, или границите на сред-
ната норма на лихвата за разлика от постоянно колебаещите се пазарни

норми на лихвата, не могат да бъдат установени с какъвто и да било общ
закон — *69тъй като тук се отнася само за разделяне на брутната печалба

под различни титули между двама притежатели на капитал, — то, напро-
тив, лихвеният процент, било средният, било неговата пазарна норма,

във всеки конкретен случай се явява като равномерна, определена и осе-

заема величина съвсем другояче, отколкото при общата норма на пе-
чалба*69).

Лихвеният процент се отнася към нормата на печалба така, както пазар-
ната цена на стоката към нейната стойност. *70Доколкото лихвеният про-

цент се определя от нормата на печалба, той винаги се определя от об-
щата норма на печалба, а не от специфичните норми на печалба, които

могат да господстват в отделни отрасли на промишлеността, а още по-

малко от добавъчната печалба, която отделният капиталист може да по-
лучи в някоя специална сфера на предприемачество*70). Ето защо об-

щата норма на печалба се проявява всъщност като емпиричен, даден
факт в средната норма па лихвата, макар че последната не представлява

чист или достатъчно надежден израз на първата……………………………...
*71

Вярно е, че самата норма на лихвата е постоянно различна в зависимост

от вида на гаранциите, представяни от различните категории заемополу-

34