Page 36 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 3, ЧАСТ 1, ОТДЕЛ 5)

различна от стоката, става стока sui generis (от особен род. ред.) и затова

лихвата става негова цена, която, подобно на пазарната цена на обикно-

вените стоки, винаги се фиксира от търсене и предлагане. Ето защо па-
зарната норма на лихвата, макар и постоянно да се колебае, изглежда

във всеки даден момент също така определена и еднообразна, както и
пазарната цена на стоката във всеки конкретен случай. Паричните капи-

талисти предлагат тази стока, а функциониращите капиталисти я купуват,
образуват търсене за нея. При изравняване на печалбата в обща норма

на печалба такова нещо не става. Ако цените на стоките в някоя сфера

стоят над или под производствената цена (като оставим настрана коле-
банията, присъщи на всеки вид търговска дейност и стоящи във връзка с

различните фази на промишления цикъл), то изравняването се извършва
чрез разширяване или съкращаване на производството, т.е. чрез увели-

чаване или намаляване на хвърляните на пазара от промишления капи-
тал стокови маси, което става поради прилив и отлив на капитал в отдел-

ните сфери на производство. Постигнатото по този начин изравняване

на-средните пазарни цени на стоките в производствени цени внася корек-
тив в отклоненията на отделните норми на печалба от общата или средна

норма на печалба. Този процес никога няма и никога не може да има та-
къв характер, че промишленият или търговският капитал като такъв да

бъде, подобно на лихвоносния капитал, стока по отношение на купувача.
Доколкото този процес се проявява, той се проявява само в колебанията

и изравняването па пазарните цени на стоките в производствени цени, а

не като непосредствено установяване на средната печалба. Всъщност
общата норма на печалба се определя 1) от принадената стойност, про-

извеждана от целия капитал, 2) от отношението на тази принадена стой-

ност към стойността на целия капитал и 3) от конкуренцията, но само до-
колкото тя е движението, чрез което вложените в отделните сфери на

производство капитали се стремят да извлекат от тази принадена стой-
ност еднакви в сравнение с тяхната относителна величина дивиденти. По

този начин общата норма на печалба действително се определя от съв-
сем други и много по-сложни причини, отколкото пазарната норма па лих-

вата, която се определя пряко и непосредствено от отношението между

търсене и предлагане, и затова тя не е очевиден и непосредствено даден
факт както лихвеният процент. Специфичните норми на печалба в раз-

личните сфери на производство сами са повече или по-малко неопреде-

36