Page 37 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 3, ЧАСТ 1, ОТДЕЛ 5)

лени; но доколкото те се проявяват, проявява се не тяхното еднообразие,

а тяхното различие. Но самата обща норма на печалба се явява само

като минимална граница на печалбата, а не като емпирична, непосредс-
твено възприемана форма на действителната норма на печалба.

Подчертавайки тази разлика между норма на лихвата и норма на печал-

бата, ние оставяме настрана следните две обстоятелства, които спома-

гат за стабилизиране на лихвения процент: 1) че исторически още преди
това е съществувал лихвоносен капитал и е съществувал един предаван

по традиция общ лихвен процент; 2) че световният пазар, независимо от
производствените условия на дадена страна, оказва много по-голямо не-

посредствено влияние върху установяване на лихвения процент, откол-
кото влиянието, което той оказва върху нормата на печалба.

Средната печалба се явява не като непосредствено даден факт, а като
краен резултат на изравняване на противоположни колебания, който

може да се установи само чрез изследване. Друго е при лихвения про-

цент. При своята общопризнатост поне в границите на известна местност
лихвеният процент е един всекидневно фиксиран факт, факт, който дори

служи на промишления и търговски капитал като предпоставка и специ-
ално перо в калкулацията при техните операции. Той става обща способ-

ност на всяка парична сума от 100 ф.ст. да донесе 2, 3, 4 , 5%. Метеоро-

логическите бюлетини не отбелязват по-точно показанията на бароме-
търа и термометъра, отколкото борсовите бюлетини — равнището на

лихвения процент не за един или друг капитал, а за всеки намиращ се на
паричния пазар капитал, т.е. изобщо за давания в заем капитал.

На паричния пазар стоят един срещу друг само заемодател и заемополу-
чател. Стоката има една и съща форма — пари. Тук са изчезнали всички

отделни видове на капитала, които той притежава в зависимост от своето
приложение в отделни сфери на производство или обръщение. Тук той

съществува в недиференцирания, равен на самия себе си вид на самос-
тоятелна стойност, във вид на пари. Тук вече няма конкуренция между

различни сфери; всички те са сведени до заемополучатели на пари и ка-

питалът противостои на всички тях също в такава форма, в която той е
още безразличен към определен вид и начин на своето приложение. Про-

мишленият капитал се проявява като капитал, който по своето същество

37