Page 38 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 3, ЧАСТ 1, ОТДЕЛ 5)

е общ за цялата класа само в движението и конкуренцията между различ-

ните сфери, а тук в търсенето и предлагането на капитал той действи-

телно се явява в целия си обем като общ за цялата класа капитал. От
друга страна, паричният капитал действително има на паричния пазар

такъв вид, в който той като общ елемент, безразличен към отделния на-
чин на своето приложение, се разпределя между различните сфери,

между класата на капиталистите, според нуждите на производството на
всяка отделна сфера. При това с развитието на едрата промишленост

паричният капитал, доколкото той се появява на пазара, във все по-го-

ляма степен е представен не от отделния капиталист, не от собственика
на една или друга част от намиращия се на пазара капитал, а се явява

като концентрирана, организирана маса, която — съвсем различно от ре-
алното производство — стои под контрола на банкерите, като представи-

тели на обществения капитал. Следователно, доколкото се касае до фор-
мата на търсенето, срещу заемния капитал стои класата в нейната ця-

лост; а що се касае до предлагането, то той сам се явява en masse (в

цялата си маса. ред.) като заемен капитал.

Ето някои от причините, поради които общата норма на печалба изглежда
като неясен мираж в сравнение с определения лихвен процент, чиято ве-

личина наистина се колебае, но тъй като тя се колебае равномерно за

всички заемополучатели, тя винаги им противостои като фиксирана, да-
дена величина. Както изменението на стойността на парите не им пречи

да имат по отношение на всички стоки еднаква стойност; както всекид-

невните колебания на пазарните цени на стоките не пречат да бъдат те
всекидневно отбелязвани в бюлетините, така е и с лихвения процент,

който също така редовно бива отбелязван като «цена на парите». Това е
защото тук като стока се предлага самият капитал в парична форма; за-

това фиксирането на неговата цена е фиксиране на неговата пазарна
цена, както е в случая и с всички други стоки; затова лихвеният процент

винаги се явява като общ лихвен процент, като количествено определен,

като толкова пари за толкова пари. Напротив, нормата на печалба може
дори в границите на една и съща сфера, при еднакви пазарни цени на

стоките, да бъде различна в зависимост от различните условия, в които
едни и същи стоки се произвеждат от отделни капитали, защото нормата

на печалба на отделния капитал се определя не от пазарната цена на
стоката, а от разликата между пазарната цена и производствените разхо-

38