Page 39 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 3, ЧАСТ 1, ОТДЕЛ 5)
P. 39

ди. И тези различни норми на печалба могат да се изравняват най-напред

           в границите на една и съща сфера на производство, а след това между

           различни сфери само чрез постоянни колебания.


           (Бележка за по-късно разработване.) Особена форма на кредита: Извес-
           тно е, че ако парите функционират като платежно средство, а не като по-

           купателно средство, стоката се отчуждава, но нейната стойност се реа-

           лизира едва по-късно. Ако плащането става чак след като стоката е от-
           ново продадена, тази продажба не се явява като следствие на покупката,

           а, напротив, покупката се реализира чрез продажбата. Или продажбата
           става средство на покупката. — Второ: документи за дял, полици и т.н.

           стават за кредиторите платежни средства. — Трето, компенсацията на
           документи за дълг замества парите.


                                                            03-58
                                                        (горе)
                                    ГЛАВА ДВАДЕСЕТ И ТРЕТА


                           ЛИХВА И ПРЕДПРИЕМАЧЕСКИ ДОХОД

           Лихвата, както видяхме в двете предишни глави, се появява първона-

           чално, е първоначално и си остава в действителност само част от печал-
           бата, т.е. от принадената стойност, която функциониращият капиталист,

           индустриалец или търговец, доколкото той използва не собствен, а взет

           в заем капитал, трябва да заплати на собственика и заемодателя на този
           капитал. Ако капиталистът използва само собствен капитал, такова раз-

           деляне на печалбата не става; последната изцяло му принадлежи. Наис-
           тина, когато собствениците на капитал сами го прилагат в процеса на въз-

           производство, те не вземат участие в конкуренцията, която определя нор-
           мата на лихвата, и вече тук проличава доколко категорията на лихвата,

           която е невъзможна без определяне на лихвения процент, сама по себе

           си е чужда на движението на промишления капитал.


                 «Нормата на лихвата може да се определи като пропорционалната
                 сума, с която се задоволява кредиторът и която заемополучателят е

                 съгласен да заплати за използване на известна сума паричен капи-

                 тал в продължение на една година или на друг по-продължителен
                 или  по-кратък  период...  Когато  собственикът  на  капитал  действи-

                 телно го прилага във възпроизводството, той не принадлежи към


                                                            39
   34   35   36   37   38   39   40   41   42   43   44