Page 42 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 3, ЧАСТ 1, ОТДЕЛ 5)

думи, по какъв начин капиталистът, който прилага само свой собствен, а

не взет в заем капитал, също отнася част от своята брутна печалба към

отделната категория лихва и отделно я пресмята като такава? И по-ната-
тък, по какъв начин във връзка с това всеки капитал — взет в заем или не

— като лихвоносен капитал се различава от самия себе си като такъв,
който носи чиста печалба?

Известно е, че не всяко случайно количествено разделяне на печалбата
от този род се превръща в качествено. Например няколко промишлени

капиталисти са се сдружили за експлоатиране на известно предприятие
и после разпределят помежду си печалбата, съгласно юридически уста-

новен договор. Други водят свое предприятие всеки сам за себе си, без
съдружници. Последните не изчисляват своята печалба по две категории,

една част като лична печалба, а другата като съдружническа печалба,

предназначена за несъществуващи съдружници. Следователно в този
случай количественото разделяне не се превръща в качествено. Разде-

лянето става, когато собственикът случайно се състои от няколко юриди-
чески лица; то не става, когато това не е така.

За да отговорим на въпроса, трябва малко по-надълго да се спрем върху
действителната изходна точка на образуването на лихвата; т.е. трябва да

излизаме от предпоставката, че паричният капиталист и производстве-

ният капиталист действително противостоят един на друг не само като
юридически различни едно от друго лица, но и като лица, които играят

съвсем различни роли в процеса на възпроизводство, или като лица, в
ръцете на които един и същ капитал действително извършва двояко и

съвсем различно движение. Единият само дава капитал в заем, а другият
го прилага производствено.

За производствения капиталист, който работи с взет в заем капитал, брут-
ната печалба се разпада на две части: лихва, която той трябва да заплати

на заемодателя и излишък над лихвата, който образува неговия собствен
дял от печалбата. Ако общата норма на печалба е дадена, последната

част се определя от лихвения процент; ако е даден лихвеният процент,

то тази част се определя от общата норма на печалба. И по-нататък:
както и във всеки конкретен случай брутната печалба, т.е. действител-

ната стойност на величина на цялата печалба, да се отклонява от сред-

42