Page 41 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 3, ЧАСТ 1, ОТДЕЛ 5)

На това място Тук прави следния коментар:

«Това, че капиталът, взет в заем при такава или дори по-ниска лихва,

може, макар и приблизително, да стои на еднаква линия със собст-

вения капитал, е толкова странно твърдение, че едва ли би заслужа-
вало сериозно внимание, ако не изхождаше от един толкова умен и

добре осведомен по отделните точки на темата автор. Нима той е
изпуснал предвнд или е считал, че няма голямо значение обстоятел-

ството, че той предпоставя като условие връщането?» (Th. Tooke.
«An Inguiry into the Currency Principles», 2nd ed. London. J 844, p.80).

Ако лихвата, беше = 0 промишленият капиталист, който е взел капитала
в заем, би се оказал в еднакво положение с капиталиста, който работи

със собствен капитал. И двамата биха получавали еднаква средна пе-
чалба, а капиталът функционира като капитал, безразлично дали е взет

в заем или е собствен капитал, само доколкото произвежда печалба. Ус-

ловието, че капиталът трябва да бъде върнат, не би изменило нищо в
това. Колкото повече лихвеният процент се приближава до нула, т.е.

спада например на 1%, толкова повече взетият в заем капитал се поставя
в еднакво положение със собствения капитал. Докато паричният капитал,

трябва да съществува като паричен капитал, той постоянно трябва от-
ново и отново да се дава в заем, и то при съществуващия лихвен процент,

да кажем 1%, и винаги все на същата класа на промишлени и търговски

капиталисти. Докато последните функционират като капиталисти, разли-
ката между онзи, който функционира със зает капитал, и онзи, който фун-

кционира със собствен капитал, е само тази, че единият трябва да плаща

лихви, а другият — не; единият слага в джоба си цялата печалба p, а
другият p-z, печалбата минус лихвата; колкото повече z се приближава

към нула, толкова повече p-z се приближава към p и следователно тол-
кова повече двамата капиталисти се поставят в еднакво положение. Еди-

ният трябва да върне капитала и отново да заема; а другият, щом него-
вият капитал трябва да функционира, също трябва постоянно отново да

авансира капитал за производствен процес и не може да разполага с него

иначе освен само за този процес. Впрочем остава още една от само себе
си разбираща се разлика, която се състои в това, че единият от тези ка-

питалисти е собственик на своя капитал, а другият — не.

Сега възниква въпросът: по какъв начин това чисто количествено делене

на печалбата на чиста печалба и лихва преминава в качествено? С други

41