Page 40 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 3, ЧАСТ 1, ОТДЕЛ 5)

онези капиталисти, от отношението на които към броя на заемополу-

чателите се определя нормата на лихвата» (Th. Tooke «А History of

Prices etc. from 1793 to 1837». Vol. II, London 1838, p-355—356).

Всъщност само разделянето на капиталистите на парични капиталисти и
промишлени капиталисти превръща част от печалбата в лихва, изобщо

създава категорията лихва, и само конкуренцията между тези две катего-

рии капиталисти създава лихвения процент.

Докато капиталът функционира в процеса на възпроизводство — дори
при предпоставката, че той принадлежи на самия промишлен капиталист,

който поради това не е длъжен да го връща на някой кредитор, — дото-

гава в разпореждане на капиталиста като частно лице се намира не са-
мият този капитал, а само печалбата, която той може да разходва като

доход. Докато капиталът функционира като капитал, той принадлежи на
процеса на възпроизводство, закрепен е в него. Макар че промишленият

капиталист е негов собственик, тази собственост не му дава възможност,

докато той използва капитала като капитал за експлоатация на труд, да
разполага с него и още по някакъв друг начин. Точно тъй стои работата и

с паричния капиталист. Докато неговият капитал е даден в заем и функ-
ционира поради това като паричен капитал, той му носи лихва, част от

печалбата, но с основната сума капиталистът не може да разполага. Това

проличава винаги, когато капиталистът отстъпва своя капитал в заем,
например за година или за няколко години, и след известни срокове по-

лучава лихви, без да получава обратно капитала. Но дори и връщането
на капитала съвсем не изменя работата. Получавайки го обратно, капи-

талистът трябва винаги отново да го дава в заем, ако иска да си запази
неговото действие като капитал, в дадения случай като паричен капитал.

Докато капиталът се намира в неговите ръце, той не носи лихви и не дейс-

тва като капитал; а когато носи лихви и действа като капитал, той не се
намира в неговите ръце. Оттук и възможността да се дава в заем капитал

за вечни времена. Ето защо съвсем неправилни са следните забележки
на Тук против Безенкет. Той цитира Безенкет («Metallic, Paper, and Credit

Currency». London, 1842, p.73):

«Ако лихвеният процент се понижеше на 1%, то взетият в заем капи-

тал би бил поставен почти на една линия (on a par) със собствения
капитал.»

……………………………………...40