Page 54 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 3, ЧАСТ 1, ОТДЕЛ 5)

свързаното с него свойство да произвежда принадена стойност. Той зап-

лаща и в двата случая принадената стойност, която сама по себе си, като

възможност, се съдържа в стоката капитал.

________

Нека се спрем сега по-подробно върху предприемаческия доход.

С това, че се фиксира моментът на специфичната обществена определе-

ност на капитала при капиталистическия начин на производство — собс-

твеността върху капитала, която притежава свойството да командва
труда на други, — и поради това лихвата се явява като част от принаде-

ната стойност, която капиталът произвежда в тази връзка, другата част
от принадената стойност — предприемаческият доход — се представя по

необходимост в такъв вид, като че ли тя възниква не от капитала като

капитал, а от производствения процес независимо от неговата специ-
фична обществена определеност, която като израз на лихва от капитала

получава впрочем вече своя особен начин на съществуване... Но произ-
водственият процес, отделен от капитала, е процес на труда изобщо.

Промишленият капиталист, за разлика от собственика на капитала, се

явява поради това не като функциониращ капитал, а като лице, което
функционира дори независимо от капитала, само като носител на про-

цеса на труда изобщо, като работник, и при това наемен работник.

Лихвата сама по себе си изразява именно съществуването на условията

на труда като капитал в тяхната обществена противоположност спрямо
труда, в тяхното претворяване в лична власт по отношение на труда и

над труда. Сама по себе си тя изразява собственост върху капитала като
средство да си присвоява продукти на чуждия труд. Но тази характерна

особеност на капитала е представена в лихвата като нещо такова, което
принадлежи на капитала, независимо от производствения процес и което

съвсем не е резултат на специфично капиталистическата определеност

на самия този производствен процес. В лихвата тази характерна особе-
ност на капитала е представена не в пряка противоположност спрямо

труда, а, обратно, извън отношението към труда, само като отношение на
един капиталист към друг. С други думи, тя е представена като едно оп-

ределение, чисто външно и безразлично за отношението на капитала към

54