Page 55 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 3, ЧАСТ 1, ОТДЕЛ 5)

самия труд. Следователно в лихвата, в този особен вид на печалба, в

който антагонистичният характер на капитала придобива самостоятелен

израз, той е изразен така, че този антагонизъм тук съвсем се заличава и
напълно се абстрахира от него. Лихвата е отношение между двама капи-

талисти, а не между капиталист и работник.

От друга страна, тази форма на лихвата придава на другата част от пе-

чалбата качествената форма на предприемаческия доход, и по-нататък
— форма на плащане за надзор. Специалните функции, които капиталис-

тът като такъв трябва да изпълнява и които се падат на него именно за
разлика от работниците и в противоположност на работниците, се предс-

тавят като чисто трудови функции. Той създава принадена стойност не
защото работи като капиталист, а защото, въпреки своето качество на ка-

питалист, той също работи. Затова тази част от принадената стойност

вече не е принадена стойност, а нейна противоположност — еквивалент
за извършен труд. Тъй като отчуждеността на капитала, неговата проти-

воположност спрямо труда се пренася отвъд действителния процес на
експлоатацията, а именно пренася се върху лихвоносния капитал, то са-

мият този процес на експлоатация се представя само като процес на
труда, в който функциониращият капиталист изпълнява само по-друга ра-

бота от работника. Така трудът по експлоатацията и експлоатираният

труд стават тъждествени като труд. Трудът по експлоатацията е също
труд, както и трудът, който се експлоатира. Лихвата става обществена

форма на капитала, но изразена в неутрална и безразлична (равнодушна,

безучастна, незаинтересована. бг.ред.) форма; предприемаческият до-
ход става икономическа функция на капитала, но абстрахирана от опре-

деления, капиталистически характер на тази функция.

При това в съзнанието на капиталиста става съвсем същото, както със

споменатите във II отдел на тази книга основания за компенсация при
изразяването на печалбата в средна печалба. В капиталистическия начин

на представяне тези основания за компенсация, които влияят опреде-
лящо върху разпределението на принадената стойност, се превръщат в

причини за възникване и (субективни) основания за оправдаване на пе-
чалбата.

Представата за предприемаческия доход като възнаграждение за труда

55