Page 161 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 3, ЧАСТ 2, ОТДЕЛ 5)
P. 161

ово да започне своето възпроизводство в стария мащаб. Следователно

           той попада в ръцете на лихваря и щом веднъж това стане, никога вече не

           може да се освободи.


           Обаче същинската, широка и своеобразна арена на лихварството е фун-
           кцията на парите като платежно средство. Всяко свързано с определен

           падеж парично задължение, аренда, данък и т.н. води до необходимостта

           от парични платежи. Затова лихварството още от времето на древния
           Рим и до наши дни в широк мащаб се прибавя към функцията на откуп-

           вачите, fermiers genereaux, receveurs genereaux (генерални откупчици,
           главни бирници. ред). След това с развитието на търговията и на всеоб-

           щия характер  на  стоковото  производство  се  развива  разделянето  по
           време на покупките и платежите. Парите трябва да се представят на оп-

           ределен падеж. Съвременните парични кризи доказват, че това може да

           създаде условия, при които и днес паричният капиталист и лихварят се
           сливат в едно. Но същото лихварство става главно средство за по-ната-

           тъшно развитие на потребността от пари като платежно средство, като
           увеличава все повече и повече задлъжнялостта на производителя и го

           лишава от обикновените платежни средства, тъй като поради самата те-
           жест на лихвите прави невъзможно редовното възпроизводство. Тук лих-

           варството израства из парите като платежно средство и разширява тази

           функция като негова присъща арена.


           Развитието на кредитното дело се извършва като реакция против лихвар-

           ството. Обаче това съвсем не трябва да се разбира погрешно в смисъла,
           който влагаха тук античните автори, църковните отци, Лутър и ранните

           социалисти. Това ни повече, ни по-малко означава подчинение на лихво-
           носния капитал на условията и потребностите на капиталистическия на-

           чин на производство.


           Общо взето, лихвоносният капитал при съвременната кредитна система

           се  приспособява  към  условията  на  капиталистическото  производство.
           Лихварството като такова не само продължава да съществува, но у на-

           роди с развито капиталистическо производство се освобождава от грани-

           ците, които винаги му е поставяло предишното законодателство. Лихво-
           носният капитал съхранява формата на лихварски капитал по отношение

           на лица, класи или отношения, когато не се дава или не може да се даде


                                                           161
   156   157   158   159   160   161   162   163   164   165   166