Page 162 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 3, ЧАСТ 2, ОТДЕЛ 5)

назаем в смисъла на капиталистическия начин на производство; когато

се взема заем поради лична нужда, както от заложната къща; когато пот-

ребяващите богаташи получават заеми за разточителство; или когато
производителят е некапиталистически производител, дребен селянин,

занаятчия и т.н., следователно още като непосредствен производител
е притежател на своите собствени условия на производство; най-

сетне, когато самият капиталистически производител оперира в тол-
кова малък мащаб, че се приближава към посочените по-горе производи-

тели, които работят сами.

Различието на лихвоносния капитал, доколкото той образува съществен

елемент на капиталистическия начин на производство, от лихварския ка-
питал съвсем не лежи в природата или в характера на самия този капи-

тал. Това различие се създава само от изменилите се условия на него-

вото функциониране и от обусловения от тях съвсем нов облик на заема-
теля, който противостои на паричния кредитор. Даже когато човек без

състояние получава кредит като промишленик или търговец, това се из-
вършва само с надежда, че той ще функционира като капиталист, ще

присвоява с помощта на заетия от него капитал незаплатен труд. Креди-
тът му се дава като на потенциален капиталист. И това тъй много възхи-

щаващо икономистите-апологети обстоятелство, че човек без състояние,

но с енергия, солидна репутация, способности и познаване на работата
може по този начин да се превърне в капиталист — защото при капита-

листическия начин на производство търговската оценка на всекиго се из-

вършва повече или по-малко правилно, — колкото и много да спомага за
появяване на все нови и нови авантюристи, твърде нежелателни за на-

личните отделни капиталисти, укрепва господството на самия капитал,
разширява неговата база и му дава възможност да рекрутира все нови и

нови сили от обществените низини. Точно както през средните векове
фактът, че католическата църква избираше своята йерархия измежду

най-добрите умове сред народа, без да обръща внимание на съсловие,

произход и състоятелност, бе главно средство за укрепване господството
на поповете и за потискане на миряните. Колкото по-способна е господс-

тващата класа да приема в своята среда най-значителните хора от по-
тиснатите класи, толкова по-солидно и по-опасно е нейното господство.

Вместо да анатемосват лихвоносния капитал изобщо, инициаторите на

162