Page 163 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 3, ЧАСТ 2, ОТДЕЛ 5)
P. 163

съвременната кредитна система изхождат, напротив, от решителното му

           признаване.


           Ние не говорим тук за реакцията против лихварството, която се стремеше

           да защити от него бедняците, както това правеха например Monts-de-piete
           (през 1350 г. в Сарлен във Франш конте, по-късно, през 1400 и 1479 го-

           дина, в Перуджия и Савона в Италия). Тези учреждения са забележи-

           телни само защото в тях изпъкна иронията на историята, която превръща
           добрите намерения при тяхното реализиране в пряката им противопо-

           ложност. Английската работническа класа заплаща по умерена оценка
           100% на заложните къщи, тези потомци на Monts-de-piete.21) Ние не го-

           ворим и за кредитните фантазии например на някой си доктор Хю Чем-
           бърлейн или Джон Бриско, които в последните десетилетия на XVII век

           искаха да избавят английската аристокрация от лихварството посредст-

           вом земеделска банка с книжни пари, осигурени с поземлена собстве-
           ност22).



           Кредитните асоциации, образували се през XII и XIV век във Венеция и в
           Генуа, бяха породени от потребността на морската търговия и на основа-

           ната върху тази последната търговия на едро да се еманципира от гос-
           подството на старомодните лихвари и монополизатори на търговията с

           пари. Ако същинските банки, основани в тези градове-републики, предс-

           тавляваха същевременно учреждения за публичен кредит, от които дър-
           жавата получаваше заеми срещу подлежащите да постъпят данъци, то

           не трябва да се забравя, че търговците, образували тези асоциации, сами
           бяха първите хора в тези държави и бяха също толкова заинтересовани

           от това, да освободят от лихварите своето правителство, както и себе
           си23), както и още по-силно и по-здраво да си подчинят държавата. И

           затова, когато се проектираше основаването на Английската банка, то-

           рите възразяваха:


                 «Банките са рапубликански институции. Процъфтяващи банки са съ-
                 ществували във Венеция, Генуа, Амстердам и Хамбург. Но кой е чу-

                 вал някога за френска или испанска банка?»


           Амстердамската банка, основана през 1609 г., също тъй малко, както и

           Хамбургската (1619 г.), знаменува епоха в развитието на съвременното

           кредитно дело. Тя бе чисто депозитна банка. Боновете, които банката из-


                                                           163
   158   159   160   161   162   163   164   165   166   167   168