Page 164 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 3, ЧАСТ 2, ОТДЕЛ 5)

даваше, бяха в действителност само разписки за получаване на вложе-

ния в банката благороден метал, в монети или в кюлчета, и циркулираха

само с индосамента на техния притежател. Обаче в Холандия заедно с
търговията и манифактурата се бяха развили търговският кредит и тър-

говията с пари и от самия ход на развитието лихвоносният капитал бе
подчинен на промишления и търговския капитал. Това се проявяваше

вече в ниския лихвен процент. Но Холандия през XVII век се смяташе,
подобно на днешна Англия, за най-напреднала страна в икономическото

развитие. Монополът на старомодното лихварство, което се бази-

раше върху бедността, бе изчезнало там от само себе си.

През целия XVIII век гръмко се разнасят гласове — и законодателството
действа в същото направление, — които изискват, позовавайки се на при-

мера на Холандия, насилствено понижаване лихвения процент с цел лих-

воносният капитал да бъде подчинен на търговския и промишления капи-
тал, а не обратно. Главният запевач бе сър Джозая Чайлд, бащата на

нормалното частно банкерско дело в Англия. Той избухва с тиради против
монопола на лихварите също както крупната конфекционна фирма Мозес

и син се саморекламира като борец против монопола на „частните ши-
вачи“. Същият този Джозая Чайлд е същевременно бащата на английс-

ките stockjobber (търговци на ценни книжа. ред). Така например той, са-

модържецът на Източноиндийската компания, защитава нейния монопол
в името на свободата на търговията. Против Томас Манли („Interest of

money mistaken“) той пише:

«Като преден борец за интересите на страхливата и трепереща

банда на лихварите той разполага своята главна батарея тъкмо в оня
пункт, който аз обявих за най-слаб... той направо отрича, че ниският

лихвен процент е причина за богатството, и уверява, че то е само

следствие от последното“. („Traites sur le Commerce etc.“ 1669. Trad.
Amsterdam et Berlin 1754). „Ако търговията е средството, което обо-

гатява една страна, и ако понижението на лихвата увеличава търго-
вията, то понижението на лихвата или ограничението на лихварст-

вото е без съмнение главна плодотворна причина за богатството на
нацията. Няма изобщо нищо нелепо в твърдението, че в едно и също

време едно и също нещо може при известни условия да бъде при-

чина, при други условия — следствие“ (пак там, стр. 155). „Яйцето е

164