Page 167 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 3, ЧАСТ 2, ОТДЕЛ 5)

чава на работа и техният труд е производствен» („Religion saint-

simonienne. Economie politique et Politique“, Paris 1831, p. 104).

He трябва изобщо да се забравя, че едва в последното свое съчинение

„Nouveau Christantisme“ Сен-Симон открито излезе от името на работни-
ческата класа и обяви нейната еманципация като крайна цел на своите

стремежи. Всички негови по-ранни произведения фактически представ-

ляват само прослава на съвременното буржоазно общество в противопо-
ложност на феодалното и прослава на промишлениците и банкерите в

противоположност на маршалите и на юристите, които фабрикуваха за-
коните в Наполеоновата епоха. Каква разлика в сравнение с отнасящите

се към същото време съчинения на Оуен!24) И при последователите на
Сен-Симон, както показва току-що цитираното място, промишленият ка-

питалист си остава travailleur par excellence (предимно работник. ред.).

Ако прочетем критически техните съчинения, няма да се учудваме, че ре-
ализация на техните кредитни и банкови мечти бе основаният от екс-сен-

симониста Емил Перейра Credit mobilier — форма, която впрочем мо-
жеше да бъде господстваща само в такава страна като Франция, където

нито кредитната система, нито едрата промишленост бяха се развили

още до съвременното равнище. В Англия или Америка нищо подобно не
би било възможно. — В следващите места на „Doctrine de St.-Simon.

Exposition. Premiere annee 1828—1829“. 3-me ed., Paris 1831 се намира
вече зародишът на Credit mobilier. Очевидно е, че банкерът може да

дава по-евтин кредит, отколкото капиталистът или частният лихвар. Сле-

дователно тези банкери

«могат да доставят оръдия за производство на промишлениците зна-
чително по-евтино, т.е. с по-ниски лихви, отколкото това биха могли

да направят поземлените собственици и капиталисти, които по-лесно

могат да сгрешат в избора на заемателя» (стр. 202).

Но самите автори добавят в забележка:

«Изгодата, която трябва да се получи вследствие посредничеството

на банкера между незаетите и travailleurs, често пъти се уравнове-
сява и дори се унищожава поради това, че нашето дезорганизирано

общество доставя на егоизма такава маса удобни случаи да се про

…

167