Page 168 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 3, ЧАСТ 2, ОТДЕЛ 5)

яви в различните форми на измамата и шарлатанството; банкерите

се вмъкват често пъти между незаетите и travailleurs, за да експлоа-

тират и едните, и другите във вреда на обществото.»

„Travailleur“ стои тук вместо „промишлен капиталист“. Съвсем непра-
вилно е впрочем да се разглеждат средствата, с които разполагат съвре-

менните банки, изключително като средства на незаетите хора. Първо,

тук се отнася онази част от капитала, която в даден момент е свободна и
се намира в ръцете на промишлениците и търговците в парична форма,

като паричен разерв или капитал, който предстои да бъде вложен, следо-
вателно незает капитал, но не капитал на незаети хора. Второ, пак тук се

отнася онази част от всякакви доходи и спестявания изобщо, която окон-
чателно или временно е предназначена за натрупване. И двете тези

части са съществени за определяне характера на банковата система.

Обаче никак не трябва да се забравя, първо, че парите — във формата

на благородни метали — си остават основата, от която кредитното дело

по самата своя природа никога не може да се освободи. И, второ, че
кредитната система предполага монопол на частни лица върху общест-

вените средства за производство (във формата на капитал и поземлена
собственост), че самата кредитна система, от една страна, е иманентна

форма на капиталистическия начин на производство, от друга страна —

движеща сила на неговото развитие в най-високата и последната от въз-
можните за него форми.

Банковата система по своята формална организация и централизация,

както е отбелязано още в 1697 г. в съчинението „Some Thoughts of the

Interests of England“, представлява най-изкусното и съвършено произве-
дение, към което изобщо довежда капиталистическият начин на произ-

водство. Оттук огромната власт на такъв институт като Английската банка
над търговията и промишлеността, макар че действителното движение

на последните лежи съвсем извън кръга на нейните действия и тя се от-
нася към това движение пасивно. Наистина в банковата система е да-

дена формата на обществено счетоводство и на разпределение на сред-

ствата за производство в обществен мащаб, но само формата. Както ви-
дяхме, средната печалба на всеки отделен капиталист или на всеки от-

делен капитал се определя не от принадения труд, който този капитал

168