Page 169 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 3, ЧАСТ 2, ОТДЕЛ 5)

непосредствено присвоява, а от количеството на целия принаден труд,

присвояван от целия капитал, откъдето всеки отделен капитал получава

своя дивидент само като пропорционална част от целия капитал. Този об-
ществен характер на капитала се определя и се осъществява напълно

само чрез пълно развитие на кредитната и банковата система. От друга
страна, последната отива по-нататък.

Тя предоставя на разположение на промишлените и търговските капита-
листи целия свободен и дори още само потенциален, нефункциониращ

още активно капитал на обществото, така че нито който го дава назаем,
нито който употребява този капитал в работа не са негови собственици

или производители. Тя премахва по този начин частния характер на ка-
питала и съдържа в себе си, но именно само в себе си, премахването на

самия капитал. Банковото дело изземва от ръцете на частните капита-

листи и лихварите разпределението на капитала като отделно предприя-
тие, като обществена функция. Но с това банката и кредитът стават съ-

щевременно и най-могъщото средство, което извежда капиталистичес-
кото производство отвъд собствените му предели, и един от най-мощните

лостове за кризите и мошеничеството.

По-нататък, банковата система, замествайки парите с различни форми

на кредитното обръщение, показва; че парите в действителност не са

нищо друго освен особен израз на обществения характер на труда и на
неговите продукти, обаче този характер, тъй като се намира в противоре-

чие с базата на частното производство, трябва в края на краищата винаги
да се изразява като вещ, като особена стока наред с другите стоки.

Не подлежи, най-сетне, на никакво съмнение, че кредитната система ще
послужи като мощен лост през време на прехода от капиталистическия

начин на производство към начина на производство на асоциирания труд
— обаче само като елемент във връзка с други велики, систематични

преврати в самия начин на производство. Напротив, илюзиите относно
чудодейната сила на кредитното и банковото дело в социалистически

смисъл произтичат от пълното неразбиране на капиталистическия начин

на производство и на кредитното дело като една от неговите форми. Щом
средствата за производство престанат да се превръщат в капитал (което

означава и ликвидиране на частната поземлена собственост), кредитът

169