Page 170 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 3, ЧАСТ 2, ОТДЕЛ 5)

като такъв няма вече никакъв смисъл, което разбираха впрочем дори сен-

симонистите. От друга страна, докато продължава да съществува капи-

талистическият начин на производство, продължава да съществува като
една от неговите форми и лихвоносният капитал, образувайки в действи-

телност базата на неговата кредитна система. Само такъв сензационен
автор като Прудон, който искаше да запази стоковото производство, като

премахне парите25), бе способен да създаде абсурдната фантазия за
„безплатен кредит", тази мнима реализация на дребнобуржоазните бла-

гопожелания.

«В Religion saint-simonienne, „Economie et Politique“, Paris, 1831., на стр.

45 четем:

«В общество, където едни притежават оръдия на промишлеността,

без да имат нито способностите, нито желанието да ги прилагат в ра-
бота, а други, трудолюбиви хора, не притежават оръдия на труда,

кредитът има за цел да пренесе по колкото може по-лесен начин тези

оръдия от ръцете на първите, техните притежатели, в ръцете на вто-
рите, които умеят да ги приложат в работа. Ще отбележим, че съг-

ласно това определение кредитът е следствие на начина, по който е
конституирана собствеността.»

Следователно кредитът отпада заедно с това конституиране на собстве-
ността. По-нататък, стр. 98 казва:

сегашните банки «смятат за свое предназначение да следват движе-
нието, което се създава от предприятията, функциониращи незави-

симо от тях, а съвсем не се стремят сами да дават импулс на това
движение; с други думи, банките играят ролята на капиталисти по от-

ношение на ония travailleurs, на които те дават в заем капитали.»

Мисълта, че банките трябва да поемат ръководството на предприятията

и трябва да се отличават

«с броя и полезността на управляваните от тях предприятия и на из-

вършваните по тяхна инициатива работи» (стр. 101).

включва вече латентно Credit mobilier. Шарл Пекьор също иска банките

170