Page 172 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 3, ЧАСТ 2, ОТДЕЛ 5)
P. 172

и тук преобладава формата на заемане. Вследствие на това вътрешната

           структура на капиталистическия начин на производство се разбира съв-

           сем неправилно и съвсем се изпуска предвид, че земята, както и капита-
           лът, се дава в заем само на капиталисти. Вместо пари могат, разбира се,

           да бъдат дадени в заем средства за производство in natura (в натура,
           ред.) например машини, промишлени здания и т.н. Но те представляват

           тогава определена парична сума, а че освен лихвата се заплаща извес-
           тна сума за компенсация на изхабяването, това произлиза от потребител-

           ната стойност, от специфичната натурална форма на тези елементи на

           капитала. Решаващото тук е пак дали те се дават в заем на непосредст-
           вения производител, което предполага несъществуване на капиталисти-

           ческия начин на производство, поне в сферата, където това става; или
           пък се дават в заем на промишления капиталист, което именно се. пред-

           полага върху базата на капиталистическия начин на производство. Още
           по-неуместно и по-безсмислено е да се привлече тук даването в заем на

           къщи и пр. за индивидуално потребление. Че работническата класа бива

           измамвана  и  в  тази  форма,  и  то  в  колосални  размери,  е  общоизвес-
           тен факт, но същото извършва и дребният търговец, който снабдява ра-

           ботника със средства за живот. Това е вторична експлоатация, съпровож-
           даща първоначалната, която се осъществява непосредствено, в самия

           производствен процес. Разликата между продажбата и даването в заем
           безусловно няма тук значение и е чисто формална и, както вече изтък-

           нахме, изглежда съществена само при пълно неразбиране действител-

           ната връзка на явленията.


                                                    ___________


           Лихварството, както и търговията, експлоатира даден начин на производ-

           ство, не го създава, отнася се към него външно. Лихварството се стреми

           пряко да го съхранява, за да има възможност да го експлоатира отново и
           отново; то е консервативно и само го довежда до по-жалко състояние.

           Колкото по-малко елементи на производството влизат в производствения
           процес като стоки и излизат от него като стоки, толкова повече техният

           произход  от  парите  изглежда  като  обособен  акт.  Колкото  по-незначи-
           телна е ролята, която обръщението играе в общественото възпроизвод-

           ство, толкова по-пищно разцъфтява лихварството.


           Фактът, че паричното имущество се развива в особен вид имущество, оз-

           …………………………………………172
   167   168   169   170   171   172   173   174   175   176   177