Page 171 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 3, ЧАСТ 2, ОТДЕЛ 5)

(онова, което сенсимонистите наричат Systeme general des banques

(обща система на банките. ред.) да управляват производството".

Изобщо Пекьор е по същество сенсимонист, макар и много по-радикален.
Той иска

«кредитното учреждение... да управлява цялото движение на нацио-

налното производство. — Опитайте се да създадете национално кре-

дитно учреждение, което да отпуска средства на бедни хора, прите-
жаващи таланти и заслуги, без обаче да свързвате принудително

тези заематели със строга солидарност в производството и потреб-
лението, а, напротив, предоставяйки им сами да определят своите

размени и своите производства. По този път вие ще постигнете само
това, което вече е постигнато от частните банки: анархия, диспропор-

ция между производство и потребление, внезапно разорение на едни

и внезапно обогатяване на други: по този начин вашето учреждение
никога не ще отиде по-далеч от това, да създаде за едни сума на

благосъстояние, равна на сумата на понесеното от други нещастие
... вие само ще дадете на наемните работници, поддържани от ва-

шите заеми, възможността да конкурират помежду си, както това
вършат сега техните капиталистически господари» (Ch. Ресqueur:

„Theorie nouvelle d'Economie social et Politique“, Paris, 1842, p. 433—

434).

Ние видяхме, че търговският капитал и лихвоносният капитал са най-ста-

рите форми на капитала. От самата природа на работата произтича
обаче, че в народната представа лихвоносният капитал изпъква като

форма на капитал par excellence. При търговския капитал има една пос-
редническа дейност, макар и да се тълкува като измамничество, като труд

или както и да било иначе.

Напротив, в лихвоносния капитал е представен в чист вид самовъзпроиз-

веждащият характер на капитала, самонарастващата стойност, произ-
водството на принадената стойност като мистично качество. От това про-

изтича, че дори част от икономистите, особено в страни, където, както във

Франция, промишленият капитал не е достигнал още пълно развитие,
смятат лихвоносния капитал за основна форма на капитала, разглеждат

например поземлената рента само като негово видоизменение, тъй като

171