Page 173 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 3, ЧАСТ 2, ОТДЕЛ 5)
P. 173
начава — що се отнася до лихварския капитал, — че последният прите-
жава всички свои искове във формата на парични искове. Лихварският
капитал се развива в дадена страна толкова по-силно, колкото повече
производството в своята маса остава натурално, следователно се огра-
ничава с потребителна стойност.
Доколкото лихварството изпълнява двояка роля: първо, изобщо създава
— наред с търговския капитал — самостоятелно парично имущество,
второ, си присвоява условията на труда, т. е. разорява притежателите
на старите условия на труда, дотолкова то е мощен лост за образуване
предпоставките на промишления капитал.
2-14
(горе)
ЛИХВАТА В СРЕДНИТЕ ВЕКОВЕ
«В средните векове населението бе чисто земеделско. При такива
условия, както при феодалния режим, оборотът може да бъде само
незначителен, а следователно само незначителна може да бъде и
печалбата. Затова в средните векове законите за лихварството на-
мираха оправдание. При това в земеделска страна рядко на ня-
кого се налага да взема пари в заем, освен ако някой е изпаднал в
бедност и нужда... Хенрих VIII ограничава лихвата на 10%, Джейкъб
I — на 8%, Чарлз II — на 6%, Ана — на 5%. . . В онези времена зае-
модавците — ако не юридически, то фактически — бяха монополисти
и затова бе необходимо да се ограничат те, както и другите монопо-
листи... В наше време нормата на печалбата регулира нормата
на лихвата; тогава нормата на лихвата регулираше нормата на пе-
чалбата. Ако кредиторът обременяваше търговеца с висока норма на
лихвата, търговецът трябваше да сложи върху своите стоки по-ви-
сока норма на печалбата. По този начин от джобовете на купувачите
се измъкваха много пари, за да преминат те в джобовете на заемо-
давците» (Gilbart. „History and Principles of Banking“, London, 1834, p.
163, 164, 165).
«Казват ми, че сега ежегодно на всеки лайпцигски панаир се вземат
10 гулдена, което 30%; някои прибавят тук и Нойенбургския па-
наир, така че се получава 40 на сто; аз не зная дали това е така. Зас-
173
