Page 182 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 3, ЧАСТ 2, ОТДЕЛ 6)

се откажем от всякаква възможност за научно познание в тази област.

Самата проста констатация, че рентата се заплаща от цената на продукта

на земята — което става даже когато тя се плаща в натурална форма,
щом арендаторът извлича своята производствена цена, — показваше

колко глупаво е излишъкът на тази цена над обикновената производст-
вена цена, значи относително високата цена на земеделския продукт, да

се обяснява с излишъка на естествената производителност на земедел-
ската промишленост над производителността на другите отрасли на про-

изводството, защото, обратно, колкото по-производителен е трудът, тол-

кова по-евтина е всяка съставна част на неговия продукт, защото тол-
кова по-голяма е масата на потребителни стойности, в която е предста-

вено същото количество труд, следователно същата стойност.

Цялата трудност в анализа на рентата се състоеше следователно в това,

да се обясни излишъкът на земеделската печалба над средната печалба,
да се обясни не принадената стойност, а свойствената на тази сфера на

производство излишъчна принадена стойност, следователно пак не „чис-
тият продукт“, а излишъкът на този чист продукт над чистия продукт на

другите отрасли на промишлеността. Самата средна печалба е продукт,
резултат на процеса на социалния живот, протичащ при напълно опреде-

лени исторически отношения на производството, продукт, който, както ви-

дяхме, предполага много сложни посреднически звена. За да може
изобщо да се говори за излишък над средната печалба, трябва самата

тази средна печалба да се появи като мащаб и — както е в капиталисти-

ческия начин на производство — като регулатор на производството
изобщо. Следователно при обществени формации, където още няма ка-

питал, който изпълнява функцията да изтръгва целия принаден труд и да
присвоява преди всичко за себе си цялата принадена стойност, т.е. къ-

дето капиталът още не е подчинил или само спорадично е подчинил об-
ществения труд, изобщо, не може да става дума за рента в съвременния

смисъл, за рента като излишък над средната печалба, т.е. над пропорци-

оналната част на всеки индивидуален капитал в произведената от целия
обществен капитал принадена стойност. И ако напр. г. Паси (виж по-долу)

още по отношение на първобитното състояние говори за рентата като за
излишък над печалбата, като за излишък над исторически определена

обществена форма на принадената стойност, така че според г. Паси
тази форма би могла, кажи-речи, да съществува и без общество, това го-

182