Page 184 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 3, ЧАСТ 2, ОТДЕЛ 6)

ения капитал, в противоположност на меркантилната система, която

по своя груб реализъм беше истинската вулгарна политическа иконо-

мия на онази епоха, пред чиито практически интереси бяха съвсем изт-
ласкани на заден план наченките на научен анализ при Пети и последо-

вателите му. Впрочем тук, при критиката на меркантилната система, се
касае само за нейните възгледи за капитал и принадена стойност. Вече

отбелязахме, че монетарната система правилно провъзгласи производс-
твото на световния пазар и превръщането на продукта в стока, значи и в

пари, за предпоставка и условие на капиталистическото производство85.

В нейното продължение, в меркантилната система, решаващо е вече не
превръщането на стоковата стойност в пари, а производството на прина-

дена стойност, но от безсъдържателното [begriffslos] гледище на сферата
на обръщението, и при това така, че тази принадена стойност е предста-

вена във форма на добавъчни пари, в излишък на търговския баланс. За-
едно с това действително характерно за користолюбието на търговците

и фабрикантите от онова време и адекватно на периода на капиталисти-

ческо развитие, който те представляват, е обстоятелството, че при прев-
ръщането на феодалните земеделски общества в промишлени и при съ-

ответната промишлена борба на нациите на световния пазар е необхо-
димо ускорено развитие на капитала, което се постига не по така нарече-

ния естествен път, а с помощта на принудителни средства. Огромна раз-
лика има дали националният капитал се превръща в промишлен капитал

постепенно и бавно или това превръщане се ускорява по време чрез да-

нъци, с които във форма на покровителствени мита те облагаха главно
поземлените собственици, средните и дребните селяни и занаятчиите,

чрез ускорена експроприация на самостоятелните непосредствени про-

изводители, чрез насилствено ускорено натрупване и концентрация на
капитали, накратко, чрез ускорено създаване на условията на капиталис-

тическия начин на производство. Това представлява също огромна раз-
лика в капиталистическата и промишлената експлоатация на естестве-

ната национална производителна сила. Затова националният характер
на меркантилната система в устата на нейните защитници не е

просто фраза. Под предлог че се интересуват само от богатството на на-

цията и ресурсите на държавата, те в действителност обявяват интере-
сите на капиталистическата класа и обогатяването изобщо за крайна цел

на държавата и прокламират буржоазното общество в противоположност

184