Page 183 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 3, ЧАСТ 2, ОТДЕЛ 6)

вори само за неговата наивност.

За по-старите икономисти, които изобщо едва започваха анализа на още
неразвития в тяхно време капиталистически начин на производство, ана-

лизът на рентата или изобщо не представляваше никакво затруднение,
или представляваше затруднение от съвсем друг характер. Пети, Кан-

тийон, изобщо по-близо стоящите до епохата на феодализма автори,

разглеждат поземлената рента като нормална форма на принадената
стойност изобщо, докато печалбата за тях още неопределено се слива с

работната заплата или най-много се представя като част на тази прина-
дена стойност, която капиталистът е изтръгнал от поземления собстве-

ник. Следователно те изхождат от такова състояние, когато, първо, земе-
делското население съставлява още решително преобладаващата част

на нацията и когато второ, поземленият собственик още се явява лицето,

което чрез монопола на поземлената собственост на първо място прис-
воява излишъчния труд на непосредствените производители, когато сле-

дователно поземлената собственост все още се явява като главното ус-
ловие на производството. За тях още не можеше да съществува такава

постановка на въпроса, която, от гледището на капиталистическия начин
на производство, има за цел, напротив, да изследва как поземлената соб-

ственост успява да изтръгва от капитала част от произведената от него

(т.е. изстискана от непосредствените производители) и първоначално
вече присвоена от него принадена стойност.

При физиократите затруднението е вече от друго естество. Като дейст-
вително първи системни тълкуватели на капитала те се стремяха да ана-

лизират природата на принадената стойност изобщо. За тях този анализ
съвпада с анализа на рентата, единствената форма, в която за тях съ-

ществува принадената стойност. Затова капиталът, който носи рента,

или земеделският капитал, за тях е единственият капитал, произвеждащ
принадена стойност, и привежданият от него в движение земеделски труд

е единственият даващ принадена стойност труд и затова, напълно пра-
вилно от капиталистическо гледище, единственият производителен труд.

За определящо те съвсем правилно считат производството на принадена
стойност. Освен другите заслуги, за които ще говорим в том IV, те имат

преди всичко голямата заслуга, че от търговския капитал, който функци-

онира само в сферата на обръщението, те се обърнаха към производств-

183