Page 185 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 3, ЧАСТ 2, ОТДЕЛ 6)

на старата неземна държава. Но същевременно съществуваше и съзна-

нието, че развитието на интересите на капитала и на капиталистическата

класа, на капиталистическото производство, е станало база на национал-
ната сила и националното надмощие в съвременното общество.

По-нататък, правилно е при физиократите, че цялото производство на

принадена стойност, следователно и цялото развитие на капитала, разг-

леждано откъм естествената основа, действително почива върху произ-
водителността на земеделския труд. Ако хората изобщо не са в състоя-

ние да произвеждат в един работен ден повече средства за живот, значи
— в тесен смисъл — повече земеделски продукти, отколкото е необхо-

димо на всеки работник за собственото му възпроизводство, ако днев-
ният разход на цялата му работна сила стига само да произведе необхо-

димите за неговото лично потребление средства за живот, то изобщо не

може да се говори нито за принаден продукт, нито за принадена стойност.
Производителност на земеделския труд, надвишаваща индивидуалната

потребност на работника, е базата на всяко общество и преди всичко ба-
зата на капиталистическото производство, което откъсва от производст-

вото на непосредствените средства за живот една постоянно нарастваща
част на обществото и я превръща по израза на Стюърт във „free hands“

(свободни ръце. ред.), дава възможност за нейното експлоатиране

в други сфери.

Но какво да кажем за по-новите автори-икономисти, които, като например

Дер, Паси и др., в залеза на цялата класическа политическа икономия,
даже на нейния смъртен одър, повтарят най-първичните представи за ес-

тествените условия на принадения труд и следователно на принадената
стойност изобщо и си въобразяват, че с това дават нещо ново и порази-

телно за поземлената рента, след като тази поземлена рента вече от-

давна е изследвана като особена форма и специфична част на принаде-
ната стойност? За вулгарната политическа икономия е именно харак-

терно, че онова, което на определено изживяно стъпало на развитие
беше ново, оригинално, дълбоко и обосновано, тя го повтаря във време,

когато то е вече плоско, назадничаво и невярно. Тя показва с това, че
няма даже и представа за проблемите, които занимаваха класичес-

ката политическа икономия. Тя ги смесва с въпроси, които можеха да бъ-

дат поставени само на по-ниско стъпало в развитието на буржоазното об-

185