Page 186 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 3, ЧАСТ 2, ОТДЕЛ 6)
P. 186

щество. Така е и с нейното неуморно и самодоволно предъвкване на фи-

           зиократичните положения за свободата на търговията. Колкото и тези по-

           ложения практически да интересуват тази или онази държава, те отдавна
           са загубили всякакъв теоретичен интерес.


           При същинското натурално стопанство, където в процеса на обръщени-

           ето не влиза никакъв земеделски продукт или само съвсем незначителна

           част от него и само относително незначителна част даже от онази част
           на продукта, която представлява дохода на поземления собственик —

           като напр. в много древноримски латифундии, както и във вилите на Карл
           Велики, а също (виж Vingard. „Histoire  du travail")  повече или по-малко

           през цялото Средновековие, — продуктът и принаденият продукт на го-
           лемите имения съвсем не се състои само от продукти на земеделския

           труд. Той обхваща и продуктите на промишления труд. Домашният зана-

           ятчийски и манифактурен труд като спомагателно производство при зе-
           меделието, образуващо базата, е условие за начина на производство,

           върху който почива това натурално стопанство както в древна и средно-
           вековна Европа, така и днес още в индийската община, където нейната

           традиционна организация не е още разрушена. Капиталистическият на-
           чин на производство напълно унищожава тази връзка; един процес, който

           в голям мащаб може да се изучава особено в Англия през последната

           третина на XVIII век. Умове, израснали в повече или по-малко полуфео-
           дални общества, напр. Хереншванд, още в края на XVIII век считат това

           обособяване на земеделие и манифактура за безумно смела обществена

           авантюра, невъобразимо рискован начин на съществуване.42az И даже в зе-
           меделските стопанства на древността, които показват най-голяма анало-

           гия с капиталистическото селско стопанство, в Картаген и Рим, сходст-
           вото е по-голямо с плантаторско стопанство, отколкото с капиталистичес-

           кия начин на експлоатация42а). Формална аналогия, която при това във
           всички съществени пунктове изглежда напълно измамна за всеки,43z който

           е разбрал капиталистическия начин на производство и който не открива

           като г. Момзен 43) във всяко парично стопанство капиталистически на-
           чин на производство — формална аналогия изобщо не се намира в древ-

           ността в континентална Италия, а само може би в Сицилия, защото тя
           съществуваше като земеделска страна, плащаща данък на Рим, и затова

           земеделието беше насочено главно към износ. Тук се срещат арендатори
           в съвременния смисъл.



                                                           186
   181   182   183   184   185   186   187   188   189   190   191