Page 186 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 3, ЧАСТ 2, ОТДЕЛ 6)

щество. Така е и с нейното неуморно и самодоволно предъвкване на фи-

зиократичните положения за свободата на търговията. Колкото и тези по-

ложения практически да интересуват тази или онази държава, те отдавна
са загубили всякакъв теоретичен интерес.

При същинското натурално стопанство, където в процеса на обръщени-

ето не влиза никакъв земеделски продукт или само съвсем незначителна

част от него и само относително незначителна част даже от онази част
на продукта, която представлява дохода на поземления собственик —

като напр. в много древноримски латифундии, както и във вилите на Карл
Велики, а също (виж Vingard. „Histoire du travail") повече или по-малко

през цялото Средновековие, — продуктът и принаденият продукт на го-
лемите имения съвсем не се състои само от продукти на земеделския

труд. Той обхваща и продуктите на промишления труд. Домашният зана-

ятчийски и манифактурен труд като спомагателно производство при зе-
меделието, образуващо базата, е условие за начина на производство,

върху който почива това натурално стопанство както в древна и средно-
вековна Европа, така и днес още в индийската община, където нейната

традиционна организация не е още разрушена. Капиталистическият на-
чин на производство напълно унищожава тази връзка; един процес, който

в голям мащаб може да се изучава особено в Англия през последната

третина на XVIII век. Умове, израснали в повече или по-малко полуфео-
дални общества, напр. Хереншванд, още в края на XVIII век считат това

обособяване на земеделие и манифактура за безумно смела обществена

авантюра, невъобразимо рискован начин на съществуване.42az И даже в зе-
меделските стопанства на древността, които показват най-голяма анало-

гия с капиталистическото селско стопанство, в Картаген и Рим, сходст-
вото е по-голямо с плантаторско стопанство, отколкото с капиталистичес-

кия начин на експлоатация42а). Формална аналогия, която при това във
всички съществени пунктове изглежда напълно измамна за всеки,43z който

е разбрал капиталистическия начин на производство и който не открива

като г. Момзен 43) във всяко парично стопанство капиталистически на-
чин на производство — формална аналогия изобщо не се намира в древ-

ността в континентална Италия, а само може би в Сицилия, защото тя
съществуваше като земеделска страна, плащаща данък на Рим, и затова

земеделието беше насочено главно към износ. Тук се срещат арендатори
в съвременния смисъл.

186