Page 194 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 3, ЧАСТ 2, ОТДЕЛ 6)

чен закон. Тъй като формата на този принаден труд, ангарийният труд,

почива на неразвитостта на всички обществени производителни сили на

труда, на примитивността на самия начин на труд, то ангарийният труд
трябва естествено да отнема много по-малка част от целия труд на не-

посредствения производител, отколкото при развити начини на производ-
ство и особено при капиталистическото производство. Да приемем нап-

ример, че ангарийният труд за поземления собственик е бил първона-
чално два дни в седмицата. Тези два дни ангариен труд в седмицата са

по такъв начин твърдо установени, те са постоянна величина, законно

регулирана от обичайно или писано право. Но производителността на ос-
таналите дни в седмицата, с които може да разполага сам непосредстве-

ният производител, е променлива величина, която необходимо се раз-
вива с нарастването на неговия опит, също както новите потребности, с

които той се запознава, също както разширението на пазара за неговия
продукт, нарастващата сигурност в използването на тази част на работ-

ната му сила ще го поощрят повече да напряга работната си сила, при

което не бива да се забравя, че прилагането на тази работна сила съвсем
не се ограничава в земеделието, а обхваща и селската домашна промиш-

леност. Тук е дадена възможност за известно икономическо развитие, ес-
тествено в зависимост от благоприятни обстоятелства, от вродения ра-

сов характер и т.н.

3-13
(горе)

III. РЕНТА В ПРОДУКТИ

Превръщането на рентата в труд в рента в продукти от икономическа

гледна точка нищо не изменя в същността на поземлената рента. Във
формите, които разглеждаме тук, тази същност се състои в това, че по-

землената рента е единствената господстваща и нормална форма на
принадената стойност, или на принадения труд, което от своя страна се

изразява в това, че тя е единственият принаден труд, или единственият

принаден продукт, който непосредственият производител, притежаващ
необходимите за собственото си възпроизводство условия на труда, е

длъжен да дава на собственика на средството на труда, което в това със-
тояние обхваща всичко, т.е. на собственика на земята; и че, от друга

страна, само земята именно му противостои като намиращо се в чужда
собственост условие на труда, обособило се спрямо него и олицетворено

194