Page 193 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 3, ЧАСТ 2, ОТДЕЛ 6)

да произвежда известен излишък над необходимите средства за същес-

твуване или употребявайки капиталистическия начин на изразяване,

дали и до каква степен ще се окаже възможно да произвежда някаква пе-
чалба за себе си, т.е. излишък над своята произведена от самия него ра-

ботна заплата. Рентата тук е нормалната, всичко поглъщаща, така да се
каже, законна форма на принадения труд и далеч не представлява изли-

шък над печалбата, т.е. в дадения случай над някакъв друг излишък над
работната заплата; напротив, тук не само размерът на такава печалба,

но и самото нейно съществуване зависят при равни други условия от раз-

мера на рентата, т.е. на принадения труд, принудително извършван за
собственика.

Някои историци са изразили удивлението си от това, че — тъй като не-

посредственият производител не е собственик, а само притежател и це-

лият му принаден труд de jure (юридически. ред.) действително принад-
лежи на поземления собственик — при тези условия изобщо може да има

самостоятелно развитие на имущество и, относително казано, на богатс-
тво при обвързаните с ангария или крепостните. Ясно е впрочем, че при

примитивното и неразвито състояние, на което се основава това общес-
твено производствено отношение и съответстващият му начин на произ-

водство, традицията трябва да играе изключително голяма роля. Ясно е

освен това, че тук, както винаги, господстващата част на обществото е
заинтересована съществуващото да се санкционира като закон и даде-

ните от обичай и традиция ограничения да се фиксират като законни ог-

раничения. Като оставим всичко друго настрана, това става впрочем от
само себе си, тъй като постоянното възпроизводство на базата на същес-

твуващото състояние, на лежащото в основата му отношение, приема в
течение на времето урегулирана и редовна форма и тази урегулираност

и ред сами са необходим момент на всеки начин на производство, щом
той трябва да бъде обществено устойчив и независим от проста случай-

ност или произвол. Урегулираността и редът са именно формата на не-

говото обществено затвърдяване и оттук на относителната му еманципа-
ция от голия произвол и голата случайност. Той достига тази форма при

застойно състояние както на процеса на производството, така и на съот-
ветстващите му обществени отношения чрез простото им повторно въз-

производство. Ако формата е съществувала известно време, тя се зат-
върдява като обичай и традиция и, най-после, се санкционира като изри-

193