Page 195 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 3, ЧАСТ 2, ОТДЕЛ 6)

в поземления собственик. Колкото и рентата в продукти да е господст-

ваща и най-много развита форма на поземлената рента, тя все пак пос-

тоянно в по-голяма или по-малка степен се съпровожда от остатъци на
предходната форма, т.е. на рента, която трябва да се доставя непосред-

ствено във вид на труд, значи с ангариен труд, безразлично дали позем-
леният собственик е частно лице или държавата. Рентата в продукти

предполага по-високо културно равнище на непосредствения производи-
тел, следователно по-високо стъпало на развитие на труда му и на об-

ществото въобще, тя се отличава от предходната форма по това, че при-

наденият труд трябва да се изпълнява вече не в натуралния му вид,
значи не под непосредствен надзор и принуда на поземления собственик

или на неговия представител; напротив, непосредственият производител
е длъжен да го изпълнява на своя собствена отговорност, принуждаван

от силата на отношенията вместо от непосредствена принуда и от поста-
новлението на закона вместо от камшика. Принаденото производство, в

смисъл на производство над необходимите потребности на непосредст-

вения производител и в рамките на фактически принадлежащото на са-
мия него поле на производство, на експлоатираната от самия него земя,

а не както преди в господарското имение до и извън своето стопанство, е
станало тук от само себе си разбиращо се правило. При това отношение

непосредственият производител, прилагайки своя труд, повече или по-
малко разполага с цялото си работно време, макар че част от това ра-

ботно време, първоначално почти цялата му излишъчна част, продъл-

жава да принадлежи даром на поземления собственик, с тази само раз-
лика, че последният вече не го получава непосредствено в собствената

му натурална форма, а в натуралната форма на продукта, в който

това време се реализира. Обременителните и в зависимост от регулира-
нето на ангарийния труд повече или по-малко пречещи прекъсва-

ния, обуславяни от работата за поземления собственик (сравни том 1, гл.
VIII, 2, фабрикант и боляр), отпадат там, където рентата в продукти съ-

ществува в чист вид, или се свеждат най-малко до няколко кратки прекъс-
вания в годината, ако наред с рентата в продукти са запазени известни

ангарийни задължения. Трудът на производителя за самия себе си и тру-

дът му за поземления собственик не са вече разделени осезаемо по
време и пространство. Тази рента в продукти в чистия си вид, макар и

нейни останки да могат да се запазят до по-развити начини на производ-

195