Page 12 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 3, ЧАСТ 2, ОТДЕЛ 6)
P. 12

ата рента  форма,  също  както  Тюрго  от  съществуването  на  поземле-

           ната рента извеждаше оправданието на лихвата. Посочените по-нови ав-

           тори — съвсем пренебрегвайки факта, че поземлената рента може да съ-
           ществува и съществува в чист вид, без всякакъв примес от лихва за при-

           съединения към земята капитал — забравят, че поземленият собственик
           получава по такъв начин не само лихва от чуждия капитал, който нищо не

           му е струвал, но свръх това получава даром и чуждия капитал в добавка.
           Оправданието на поземлената собственост — както и на всички други

           форми на собственост, съответстващи на определен начин на производ-

           ство — се състои в това, че самият начин на производство, а следова-
           телно и произтичащите от него  производствени и обменни отношения

           представляват историческа  преходяща  необходимост.  Впрочем,  както
           ще видим по-нататък, поземлената собственост се различава от другите

           видове собственост с това, че на известно равнище на развитие тя изг-
           лежда излишна и вредна даже от гледището на капиталистическия на-

           чин на производство.


           Поземлената рента може още в една форма да бъде смесена с лихвата

           и  така  нейният  специфичен  характер  да  остане  неразбран. Поземле-
           ната рента се изразява в определена сума пари, която поземленият соб-

           ственик  ежегодно  извлича  от  даването  в  аренда  на известен  участък

           земя. Видяхме как всеки определен паричен доход може да се капитали-
           зира, т.е. да се разглежда като лихва на въображаем капитал. Ако напри-

           мер средният лихвен процент е 5%, то една годишна поземлена рента от

           200 ф.ст. може да се разглежда като лихва на един капитал от 4000 ф.ст.
           Така капитализираната рента именно образува покупната цена или стой-

           ността на земята, категория, която prima facie е ирационална като цената
           на труда, тъй като земята не е продукт на труда, следователно няма стой-

           ност. Но, от друга страна, зад тази ирационална форма се крие действи-
           телно производствено отношение. Когато един капиталист купува земя за

           4000 ф.ст., която носи годишна рента от 200 ф.ст., то той получава средна

           годишна лихва по 5%, също както, ако той би вложил този капитал в лих-
           воносни книжа или би го дал направо в заем при 5% лихва. Това е нарас-

           тването на стойността на един капитал от 4000 ф.ст. по 5%. В такъв слу-
           чай за 20 години той: ще възстанови покупната цена на своето имение с

           доходите от него. Затова в Англия покупната цена на земята се изчислява
           по известен брой years'purchase (годишен доход, с който ще се покрие



                                                            12
   7   8   9   10   11   12   13   14   15   16   17