Page 96 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 3, ЧАСТ 2, ОТДЕЛ 7)

посредствено значение в течение на цялото това време, стойност, по ко-

ято стоките никога не са се продавали и не могат да се продават и с изс-

ледването на която никога няма да се занимава нито един икономист,
който има поне капка здрав разум.

Досега не говорихме за търговеца. Ние можехме да оставяме без внима-

ние неговата намеса дотук, когато преминаваме към превръщането на

простото стоково производство в капиталистическо стоково производс-
тво. Търговецът е бил революционизиращият елемент на това общество,

в което по-рано всичко е било неизменно, неизменно, така да се каже, по
наследство; където селянинът е получавал наследствено и почти неот-

чуждаемо не само своето парче земя, но и своето положение на свободен
собственик, на свободен или независим оброчник или крепостен, а град-

ският занаятчия — своя занаят и цехови привилегии; освен това всеки от

тях е получавал по наследство своята клиентела, своя пазар за пласи-
ране, както и придобитото на млади години майсторство в наследената

професия. И ето в този свят влиза търговецът, който трябва да стане из-
ходна точка на този преврат. Но той не действа като съзнателен револю-

ционер, а, напротив, като плът от плътта, кост от костта на този свят.
Средновековният търговец съвсем не е индивидуалист, той е по своята

същност член на общината, както и всички негови съвременници. В се-

лото господства израсналата на почвата на първобитния комунизъм об-
щина-марка. Всеки селянин имал първоначално дял земя с еднакви раз-

мери, с еднакви участъци земя от всяко качество и се ползвал със съот-

ветни еднакви права в общината-марка. Откакто общината-марка ста-
нала затворена и престанали да се раздават нови дялове земя на селя-

ните, настъпило раздробяване на тези дялове вследствие на наследява-
нето и т.н. и съответно раздробяване на общинните права, но за единица

на общинното земевладение, както и преди, си оставал пълният дял, така
че имало половини, четвъртини и осмини дялове с половина, четвъртина

или осмина участие в правата на общината-марка. По образеца на общи-

ната-марка се изграждали всички по-късни производствени организации
и преди всичко градските цехове, чисто вътрешно устройство не е било

нищо друго освен приложение на устройството на общината-марка, но
вече към занаятчийските привилегии а не към определена територия.

Централна точка на цялата организация било равното участие на всеки
неин член в ползването от всички осигурени на цеха привилегии и дохо-

96