Page 28 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 3, ЧАСТ 2, ОТДЕЛ 7)
P. 28

тал, която не е влязла в продукта и която затова, макар и с намалена

           стойност, продължава да съществува и след годишното производство на

           стоките, ако така се абстрахираме временно от приложения, но не потре-
           бен основен капитал, то ще се окаже, че постоянната част на авансира-

           ния капитал във форма на сурови и спомагателни материали изцяло е
           влязла в новия продукт, докато една част от средствата на труда изцяло

           е потребена, друга част — само от части използвана, така че само част
           от нейната стойност е потребена в производството. Цялата тази израз-

           ходвана в производството част на постоянния капитал трябва да бъде

           възстановена in natura (в натура. ред.). Приемайки, че всички други ус-
           ловия, особено производителната сила на труда, не са се изменили, за

           нейното възстановяване ще бъде необходимо същото количество труд,
           както и преди, т.е. тя трябва да бъде възстановена от един стойностен

           еквивалент. В противен случай самото възпроизводство не може да се
           извърши в предишния мащаб. Но кой трябва да извършва тези работи и

           кой ги извършва?


           Относно първото затруднение — кой трябва да плаща съдържащата се в

           продукта постоянна част на стойността и с какво? — приема се, че стой-
           ността на консумирания в производството постоянен капитал отново се

           появява като част от стойността на продукта. Това не противоречи на

           предпоставките на второто затруднение, тъй като още в том I, гл.V (про-
           цес на труда и процес на нарастване на стойността) беше показано как

           чрез просто прибавяне на нов труд — макар и той да не възпроизвежда

           старата стойност, а само създава добавка към нея, създава само доба-
           въчна стойност — все пак същевременно се запазва в продукта старата

           стойност; но също тъй беше показано, че това се извършва от труда не
           доколкото той създава стойност, т.е. е труд въобще, а доколкото той фун-

           кционира като определен производителен труд. Затова не е необходим
           допълнителен труд, за да се запази стойността на постоянната част в

           продукта, в който се разходва доходът, т.е. цялата създадена през годи-

           ната стойност. Но естествено необходим е нов допълнителен труд, за да
           бъде възстановен постоянният капитал, чиято стойност и потребителна

           стойност са потребени през изтеклата година; без такова възстановяване
           възпроизводството е изобщо невъзможно.



           Всичкият новоприбавен труд е представен в новосъздадената през годи-


                                                            28
   23   24   25   26   27   28   29   30   31   32   33