Page 23 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 3, ЧАСТ 2, ОТДЕЛ 7)

янието на този критически разрушен от тях свят на привидността и затова

повече или по-малко изпадат в непоследователност, половинчатост и не-

разрешими противоречия. Но, от друга страна, също тъй естествено е, че
действителните агенти на производството се чувстват изцяло като у дома

си сред тези лишени от действителни отношения и ирационални. форми:
капитал—лихва, земя—рента, труд—работна заплата, защото това са

именно формите на привидността, сред които те се движат и с които все-
кидневно имат работа. Затова не по-малко естествено е, че вулгар-

ната политическа икономия — която не е нищо друго освен дидактичен,

повече или по-малко доктринерен превод на всекидневните представи на
действителните агенти на производството, и която само внася известен

разумен порядък в тези представи, — именно в това триединство, в което
е изчезнала всякаква вътрешна връзка, намира естествената и стояща

извън всякакво съмнение база на празното си самодоволство. Същевре-
менно тази формула съответства на интересите на господстващите

класи, защото тя прокламира и издига до догма естествената необходи-

мост и вечното оправдание на източниците на техния доход.

Като излагаме как производствените отношения се овеществяват и при-
добиват самостоятелност спрямо агентите на производството, ние не се

спираме на начина, по който взаимните връзки — благодарение на све-

товния пазар, на неговите конюнктури, на движението на пазарните цени,
на периодите на кредита, на циклите в промишлеността и търговията, на

смените на процъфтяване и криза — се представят на агентите на произ-

водството като непреодолими, стихийно господстващи върху тях при-
родни закони и действат спрямо тях като сляпа необходимост. Не се спи-

раме, защото действителното движение на конкуренцията лежи извън на-
шия план и защото имаме за цел да представим вътрешната организация

на капиталистическия начин на производство само в неговия, така да се
каже, идеален среден тип.

В по-ранни обществени форми тази икономическа мистификация се про-
явява предимно по отношение на парите и лихвоносния капитал. По съ-

щество тя е изключена, първо, там, където преобладава производството
заради потребителната стойност, за непосредственото собствено пот-

ребление; второ, там, където, както в античната епоха и в средните ве-

кове, робство или крепостничество образуват широката основа на общес-

23