Page 32 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 3, ЧАСТ 2, ОТДЕЛ 7)
P. 32

на подразделение I, представена в неподлежащия на потребление про-

           дукт, се потребява като постоянен капитал на II. Следователно остава да

           се отчетат 4000с на подразделение I. Това се възстановява от собстве-
           ния  продукт  на I  =  6000  или,  по-точно =  6000—2000,  тъй  като  тези

           2000 вече са превърнати в постоянен капитал за II. Трябва да отбеле-
           жим, че цифрите естествено са взети произволно, затова и отношени-

           ето между стойността на дохода на I и стойността на постоянния капитал
           на II изглежда произволно. Обаче очевидно е, че ако процесът на възп-

           роизводството се извършва нормално и при неизменящи се други усло-

           вия, значи, абстрахирайки се от натрупването, стойностната сума от ра-
           ботна заплата, печалба и рента в подразделение I трябва да бъде равна

           на стойността на постоянната част на капитала в подразделение II. Иначе
           или подразделение II не ще може да възстанови своя постоянен капитал,

           или подразделение I не ще може да превърне своя доход от непотребя-
           ема в потребяема форма.



           И така, стойността на годишния стоков продукт, напълно както и стой-
           ността на стоковия продукт на отделно капиталовложение и стойността

           на всяка отделна стока, се разпада на две съставни стойностни части:

           едната А, която възстановява стойността на авансирания постоянен ка-
           питал, и другата В, която се представя във формата на доход като ра-

           ботна заплата, печалба и рента. Последната стойностна съставна част
           В дотолкова представлява противоположност на първата А, доколкото А

           при равни други условия 1) никога не приема формата на доход, 2) винаги

           се  връща  във  формата  на  капитал, а  именно  на  постоянен  капитал.
           Обаче и другата съставна част В от своя страна съдържа в самата себе

           си противоположност. Печалбата и рентата имат това общо с работната
           заплата, че всички те трите образуват форми на дохода. Въпреки това те

           съществено се различават една от друга по това, че в печалбата и рен-
           тата е представена принадена стойност, т.е. незаплатен труд, а в работ-

           ната заплата — заплатен труд. Частта от стойността на продукта, която

           представлява разходвана работна заплата, т.е. възстановява работната
           заплата, и която при нашата предпоставка, че възпроизводството се из-

           вършва в същия мащаб и при същите условия, отново се превръща в ра-
           ботна заплата — тази част се влива обратно преди всичко като промен-

           лив капитал, като съставна част  на капитала, който  трябва отново да
           бъде авансиран за възпроизводството. Тази съставна част функционира



                                                            32
   27   28   29   30   31   32   33   34   35   36   37