Page 32 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 3, ЧАСТ 2, ОТДЕЛ 7)

на подразделение I, представена в неподлежащия на потребление про-

дукт, се потребява като постоянен капитал на II. Следователно остава да

се отчетат 4000с на подразделение I. Това се възстановява от собстве-
ния продукт на I = 6000 или, по-точно = 6000—2000, тъй като тези

2000 вече са превърнати в постоянен капитал за II. Трябва да отбеле-
жим, че цифрите естествено са взети произволно, затова и отношени-

ето между стойността на дохода на I и стойността на постоянния капитал
на II изглежда произволно. Обаче очевидно е, че ако процесът на възп-

роизводството се извършва нормално и при неизменящи се други усло-

вия, значи, абстрахирайки се от натрупването, стойностната сума от ра-
ботна заплата, печалба и рента в подразделение I трябва да бъде равна

на стойността на постоянната част на капитала в подразделение II. Иначе
или подразделение II не ще може да възстанови своя постоянен капитал,

или подразделение I не ще може да превърне своя доход от непотребя-
ема в потребяема форма.

И така, стойността на годишния стоков продукт, напълно както и стой-
ността на стоковия продукт на отделно капиталовложение и стойността

на всяка отделна стока, се разпада на две съставни стойностни части:

едната А, която възстановява стойността на авансирания постоянен ка-
питал, и другата В, която се представя във формата на доход като ра-

ботна заплата, печалба и рента. Последната стойностна съставна част
В дотолкова представлява противоположност на първата А, доколкото А

при равни други условия 1) никога не приема формата на доход, 2) винаги

се връща във формата на капитал, а именно на постоянен капитал.
Обаче и другата съставна част В от своя страна съдържа в самата себе

си противоположност. Печалбата и рентата имат това общо с работната
заплата, че всички те трите образуват форми на дохода. Въпреки това те

съществено се различават една от друга по това, че в печалбата и рен-
тата е представена принадена стойност, т.е. незаплатен труд, а в работ-

ната заплата — заплатен труд. Частта от стойността на продукта, която

представлява разходвана работна заплата, т.е. възстановява работната
заплата, и която при нашата предпоставка, че възпроизводството се из-

вършва в същия мащаб и при същите условия, отново се превръща в ра-
ботна заплата — тази част се влива обратно преди всичко като промен-

лив капитал, като съставна част на капитала, който трябва отново да
бъде авансиран за възпроизводството. Тази съставна част функционира

32