Page 29 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 3, ЧАСТ 2, ОТДЕЛ 7)
P. 29

ната стойност, която от своя страна изцяло се превръща в трите вида,

           доход: работна заплата, печалба и рента. Значи, от една страна, не ос-

           тава излишъчен обществен труд за възстановяването на потребения пос-
           тоянен капитал, който подлежи на възстановяване отчасти in natura и по

           стойността му, отчасти само по стойността му (доколкото се касае просто
           за изхабяване на основния капитал). От друга страна, стойността, която

           е създадена от годишния труд и се разпада на работна заплата, печалба
           и  рента и  в  тези  форми  подлежи  на  изразходване,  изглежда  недоста-

           тъчна, за да заплати или купи постоянната част на капитала, която трябва

           да се съдържа в продукта извън новосъздадената стойност.


           Виждаме, че поставеният тук проблем е вече решен при изследване на
           възпроизводството на целия обществен капитал — Том II, отдел III. Тук

           се  връщаме  към  този  предмет  преди  всичко защото  там  принадената

           стойност още не беше развита в нейните форми на доход: печалба (пред-
           приемачески доход плюс лихва) и рента, и затова не можеше да бъде

           разгледана  в  тези  форми;  освен това  и  поради  обстоятелството,  че
           именно към формата на работна заплата, печалба и рента се присъеди-

           нява една невероятна грешка в анализа, която минава през цялата поли-

           тическа икономия, започвайки от А. Смит.


           Ние разделихме там целия капитал на две големи подразделения: под-

           разделение I, което произвежда средства за производство, и подразде-
           ление II, което произвежда средства за индивидуално потребление. Обс-

           тоятелството, че някои продукти могат да служат както за лично полз-
           ване, така и като средства за производство (кон, жито и др.), съвсем не

           премахва абсолютната правилност на това разделение. То всъщност не
           е хипотеза, а само израз на един факт. Да вземем годишния продукт на

           дадена страна. Една част от продукта, каквато и да е нейната способност

           да служи като средство за производство, влиза в индивидуалното потреб-
           ление. Това е продуктът, за който се разходват работна заплата, печалба

           и рента. Този продукт е продукт на определено подразделение на общес-
           твения капитал. Възможно е същият този капитал да произвежда и про-

           дукти, принадлежащи към подразделение I. Доколкото е така, производи-
           телно потребяванте продукти, принадлежащи към подразделение  I, се

           доставят не от частта на този капитал, която е потребена за продукта от

           подразделение II, за действително падащия се на индивидуалното потре-


                                                            29
   24   25   26   27   28   29   30   31   32   33   34