Page 26 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 3, ЧАСТ 2, ОТДЕЛ 7)

форма на дохода, е винаги равна на променливата съставна част на ка-

питала, т.е. на съставната част, която" се изразходва не за средства на

труда, а за покупка на жива работна сила, за заплащане на работници.
(Трудът, заплащан при изразходването на дохода, се заплаща от работна

заплата, печалба или рента и затова не съставлява част от стойността на
стоките, с които той е заплащан. Следователно той не се взема под вни-

мание при анализа на стоковата стойност и на съставните части, на които
тя се разпада). Стойността на променливия капитал, а следователно и

цената на труда, се възпроизвежда в частта на овеществения работен

ден на работниците, в онази част на стоковата стойност, в която работ-
никът възпроизвежда стойността на своята собствена работна сила или

цената на своя труд. Целият работен ден на работника се разпада на две
части. Едната част е тази, през време на която той извършва количест-

вото труд, необходимо за възпроизводство на стойността на собствените
му средства за живот: заплатената част на целия му труд, онази част, ко-

ято е необходима за собственото му съхранение и възпроизводство. Ця-

лата останала част от работния ден, цялото излишъчно количество труд,
което работникът е извършил свръх труда, реализиран в стойността на

работната му заплата, е принаден труд, неплатен труд, изразен в прина-
дената стойност на цялата му стокова продукция (затова и в излишъчно

количество стока), в принадената стойност, която на свой ред се раз-
пада на части с различни наименования, на печалба (предприемачески

доход плюс лихва) и рента.

И така, цялата част от стойността на стоките, в която се реализира целият
труд на работниците, прибавян в течение на един ден или на една година,

цялата стойност на годишния продукт, която се създава от този труд, се
разпада на стойност на работната заплата, печалба и рента. Защото це-

лият този труд се разпада на необходим труд, с който работникът създава
онази част от стойността на продукта, с която той сам е заплащан, т.е.

работната заплата, и на неплатен принаден труд, с който той създава

онази част от стойността на продукта, която представлява принадената
стойност и впоследствие се разпада на печалба и рента. Освен този труд

работникът не извършва никакъв друг труд и освен цялата стойност
на продукта, която приема формите на работна заплата, печалба и

рента, той не създава никаква друга стойност. Стойността на годиш-
ния продукт, в която се изразява новоприбавеният от него в течение на

26