Page 34 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 3, ЧАСТ 2, ОТДЕЛ 7)

Общият доход е онази част на стойността и измерваната с нея част на

общия продукт (Bruttoprodukts oder Rohprodukts), която остава след прис-

падане на онази част от стойността на цялото производство (и на измер-
ваната с нея част на продукта), която възстановява вложения в производ-

ството и потребен в него постоянен капитал. Общият доход е равен сле-
дователно на работната заплата (или на частта от продукта, която е пред-

назначена да се превърне отново в доход на работника) + печалбата +
рентата. А чистият доход е свръхстойност, следователно принаденият

продукт който остава след приспадане на работната заплата и значи

представлява всъщност реализираната от капитала и подлежаща на по-
дялба със земевладелеца принадена стойност и измерваният с нея при-

наден продукт.

Видяхме, че стойността на всяка отделна стока и стойността на целия

стоков продукт на всеки отделен капитал се разпада на две части: едната
просто възстановява постоянния капитал, а другата — макар и известна

малка част от нея да приижда обратно като променлив капитал, значи и
във формата на капитал — все пак е предназначена изцяло да се пре-

върне в общ доход и да приеме формата на работна заплата, печалба и
рента, сумата от които съставлява общият доход. Видяхме по-нататък, че

същото става и по отношение стойността на целия годишен продукт на

дадено общество. Само в следното съществува различие между про-
дукта на отделния капиталист и продукта на обществото: от гледището

на отделния капиталист чистият доход се различава от общия доход, за-

щото последният съдържа работната заплата, а първият я изключва. Ако
разгледаме дохода на цялото общество, то националният доход се със-

тои от работна заплата плюс печалба, плюс рента, т.е. от общия доход.
Впрочем и това е една абстракция, тъй като цялото общество при капи-

талистическото производство застава на капиталистическо гледище и
счита за чист доход само дохода, който се разпада на печалба и рента.

Напротив, фантазията, като напр. при г. Сей, че целият добив, целият
общ продукт се превръщал за дадена нация в чист добив или не се раз-

личавал от него, следователно това различие от национално гледище
преставало да съществува — p-4тази фантазия е само необходимият и

краен израз на абсурдната догма, минаваща през цялата политическа

икономия от А. Смит насам, че стойността на стоките в крайна сметка из-

34