Page 37 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 3, ЧАСТ 2, ОТДЕЛ 7)

стойност в нова форма, без да я произвежда отново.

3) Неразбиране на общата връзка в процеса на възпроизводството, как
тя се представя не по отношение на отделния капитал, а по отношение

на общия капитал; неразбиране на трудността при разкриването на на-
чина как продуктът, в който се реализира работна заплата и принадена

стойност, т.е. цялата стойност, която е създал всичкият новоприсъединен

през годината труд, може да възстановява постоянната част на своята
стойност и същевременно да се свежда в стойност, ограничена от дохо-

дите; как, по-нататък, потребеният в производството постоянен капитал
може да бъде веществено и по стойност заместен от нов, въпреки че об-

щата сума на новоприсъединения труд се реализира само в работна зап-
лата и в принадена стойност и изчерпателно е представена в сумата от

стойностите на двете. Главната трудност се състои именно в това, в ана-

лиза на възпроизводството и на съотношението на различните му със-
тавни части както по веществения им характер, така и по стойностните

им съотношения.

4) Но тук се появява ново затруднение, което още повече се засилва, ко-

гато различните съставни части на принадената стойност се представят
във формата на самостоятелни един към друг доходи. Затруднението се

състои в това, че твърдите определения на: доход и капитал взаимно се

заменят и променят местата си, така че изглеждат само относителни оп-
ределения от гледището на отделния капиталист, обаче изчезват при

разглеждане на целокупния производствен процес. Например доходът на
работниците и капиталистите от подразделение I, произвеждащо постоя-

нен капитал, възстановява и веществено, и по стойност постоянния капи-
тал на капиталистите от подразделение II, произвеждащо средства за

потребление. Така можем да се изплъзнем от затруднението с предста-

вата, че което за един е доход, за друг е капитал, и че затова тези опре-
деления нямат никакво отношение към действителното обособяване на

съставните части на стоковата стойност. По-нататък: стоки, предназна-
чени в края на краищата да образуват веществените елементи, в които

се разходва доходът, т.е. средства за потребление, напр. прежда, сукно,
минават през годината различни стъпала. На едно стъпало те образуват

част от постоянния капитал, на друго тях ги потребяват индивидуално,

т.е. влизат в състава на дохода.

37