Page 36 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 3, ЧАСТ 2, ОТДЕЛ 7)

да разкрие простите елементи на цената и е длъжен да се задоволява с

въртене в порочния кръг и да отлага решението до безкрайност. p-5Така

онова, което се явява като постоянен капитал, може да бъде сведено до
работна заплата, печалба, рента, а стоковите стойности, в които са пред-

ставени работна заплата, печалба, рента, от своя страна се определят от
работната заплата, печалбата, рентата и т.н. до безкрайност.52)

Коренно погрешната догма, че стойността на стоките в последна сметка
може да бъде сведена до работна заплата + печалба + рента, има и

друг израз: че консуматорът в последна сметка трябвало да плаща ця-
лата стойност на целия продукт; или че паричното обръщение между про-

изводители и потребители в последна сметка трябвало да бъде равно на
паричното обръщение между самите производители; положения, които

са също тъй неверни, както основното положение, на което те почиват.

Трудностите, които водят до този погрешен и prima facie (от пръв пог-

лед. ред.) абсурден анализ, са накратко следните:

1) Неразбирането на основното отношение между постоянен и промен-

лив капитал, значи и на природата на принадената стойност, а с това и

на цялата база на капиталистическия начин на производство. Стойността
на всеки отделен продукт на капитала, на всяка отделна стока съдържа

една стойностна част = постоянен капитал, една стойностна част =
променлив капитал (превърнат в работна заплата за работниците) и

една стойностна част = принадена стойност (после разделяща се на
печалба и рента). Как е възможно работникът с работната си заплата, ка-

питалистът с печалбата си, поземленият собственик с рентата си да мо-

гат да купуват стоки, всяка от които съдържа не само една от тези със-
тавни части, но и всички три, и как е възможно сумата от стойностите на

работна заплата, печалба и рента, следователно от трите източника на
доход, заедно взети,, p-6да може да купува стоките, съставляващи цялото

потребление на получателите на тези доходи, стоки, които освен тези три
стойностни съставни части съдържат и една излишъчна стойностна със-

тавна част, а именно постоянния капитал? Как могат те със стойност на

три части да купят стойност на четири?53)

Анализ на това дадохме в „Капиталът“, Том II, отдел III.

2) Неразбиране как трудът присъединява нова стойност, запазва старата

………………………………………….36