Page 66 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 3, ЧАСТ 2, ОТДЕЛ 7)

Преди всичко, както вече видяхме, за отделния капиталист производст-

вените разходи на стоката изглеждат дадена величина и в действител-

ната производствена цена винаги се представят като такава величина.
Но производствените разходи, равни на стойността на постоянния капи-

тал, на авансираните средства за производство, плюс стойността на ра-
ботната сила, която обаче се представя на производствения агент в ира-

ционалната форма на цената на труда, така че работната заплата се
представя същевременно като доход на работника. Средната цена на

труда е дадена величина, тъй като стойността на работната сила, както

на всяка друга стока, се определя от необходимото за нейното възпроиз-
водство работно време. Що се отнася до онази част от стойността на сто-

ката, която съставлява работната заплата, то тя се поражда не от това,
че взема тази форма на работна заплата, не от това, че капиталистът

авансира на работника във формата на работна заплата дела му в него-
вия собствен продукт, но от това, че работникът произвежда съответен

на работната му заплата еквивалент, т.е. в течение на известна част от

своя ежедневен или годишен труд произвежда съдържащата се в цената
на работната му сила стойност. Но работната заплата се установява с

договора, преди да е произведен съответният й стойностен еквивалент.
Като елемент на цената, величината на който е дадена, преди да е про-

изведена стоката и стоковата стойност, като съставна част на производ-
ствените разходи работната заплата представлява не част от цялата

стойност на стоката, която се откъсва от съвкупната стойност на стоката

в самостоятелна форма, а, обратно, като дадена величина, предвари-
телно определяща тази съвкупна стойност, т.е. представя се като фактор,

който образува стойността и цената. Роля, аналогична на тази, която ра-

ботната заплата играе в производствените разходи на стоката, играе
средната печалба в нейната производствена цена, защото производстве-

ната цена е равна на производствените разходи плюс средната пе-
чалба върху авансирания капитал. Тази средна печалба влиза практи-

чески в представата и в изчисленията на самия капиталист като регули-
ращ елемент и не само в смисъл че определя прехвърлянето на капита-

лите от една сфера на влагане в друга, но и изобщо при всички покупки и

договори, обхващащи процеса на възпроизводство в повече или по-
малко продължителен период. Но доколкото това е така, средната пе-

чалба е предварително дадена величина и действително не зависи от

66